Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

Де да имаше в българската литератува повече такива примери на „примитивни романи“ с „купища лъжи несръчно прикрити под формата на роман“, които да са толкова майсторски написани и с такова дълбоко виждане на вечните български проблеми. Няма обаче, има хиляди плитки еднодневки, на които единствено компютрите помнят имената и кои са авторите им. Нито идеологиите им помагат или пречат, нито времето в което са написани им е дало или взело нещо специално, просто бездарността и конформизма на авторите са достатъчни за да изчезнат сякаш никога не ги е имало.