Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

А коя е живата идеология? Тази на м-р Доналд например? Такова отричане на историята, от типа на „Левски е терорист“, от хора, които не са преживели нищо, може дори да не са ходили в казарма, и си натрапват мнението, е нетърпимо. Това е характерно за днешното време — липсата на идеология, поради това че някои идеологии са се доказали като грешни, чрез делата на масата от участниците. Но все пак, ако човек не е работил в тогавашна тютюнева фабрика, може поне да прочете непредубедено някои неща и да се опита да ги разбере. Авторът е изобразил различни герои, според вижданията си и познанията си по това време. В нашата литература почти не се сещам за по-добър опит. Много харесвам Талев, но той е сравним с възрожденските писатели, докато Димов е съвременен, също както добрите американски писатели след голямата депресия, изключвайки това, че сега няма идеология.

Не твърдя, че всичко разбирам в романа, добрите книги от онова време в соц-лагера трябва да се четат и между редовете, заради голямото око с по-малко мозък зад него. Възможно е някой образ нарочно да е схематичен, нереален.