Елин Пелин
Отиват си вече

Отиват, отиват

певците пернати,

отиват на юг

в земи непознати.

 

Напразно, напразно

смълча се лесът,

на чудния славей

да чуе гласът.

 

Той чува, той чува

в долините свои

страхотния вопъл

на тъмни усои.

 

Печално, печално

поклаща той клони,

въздъхне, простене

и листи порони…

 

И голи, и голи

изправя той клони,

над него зъл вятър

чер облак подгони.

 

Високо, високо

на дълъг синджир

жерави с писък

отиват в Алжир.

 

В Египет, в Египет

отправят се други

и чезнат в лазура

редиците дълги.

 

И мисъл, и мисъл

една ги влече —

по-скоро там, дето

Нил жълти тече!

 

Де негри, де негри

под палми лежат

и нещо чертаят

по пясъка жълт.

 

Де сфинксът, де сфинксът

със вечна си тайна

от векове гледа

пустиня безкрайна.

 

Към чудни, към чудни

страни непознати

летете, летете,

пътници крилати!

 

С вас хвъркат, с вас хвъркат

и мойте мечти

и търсят, и търсят

тез чудни страни!