Метаданни
Данни
- Година
- 2004 (Криейтив Комънс — Позоваване — Споделяне на споделеното, версия 3.0)
- Форма
- Статия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- gatchev.info
Тази статия се разпространява под лиценза Creative Commons Attribution 2.0.
Статията е четена като лекция на ОупънФест 2004, и е публикувана (с минимални корекции) в linux-bg.org.
История
- — Добавяне
4. Потенциалното бъдеще
Стигне ли се до етапа на масовия хобизъм, се намесва един важен елемент. С всяка година, все повече от стойността на стоките около нас е стойност на софтуер. Новите коли се управляват от компютри — чипче със софтуер. Новите перални, телевизори, уредби… Също и новите петролни рафинерии — през което софтуерът рефлектира и в цената на бензина. Новите електростанции, новите машини за производство на каквото и да било…
За много стоки или услуги засега процентът цена на софтуер е нищожен, но в бъдеще ще расте. В същото време, заради подобряването на автоматизацията, процентът цена на реален материален елемент ще намалява. А с нея и цената на стоките като цяло — при достатъчно разпространение свободният софтуер е на практика безплатен. Той се оказва дизруптивна технология не просто в рамките на информационните технологии, а в рамките на икономиката като цяло.
И нещата надали ще се ограничат в рамките на софтуера. Чрез принципите, на които се създава той, вече успешно се проектират евтини и висококачествени материални стоки. Дизайнът, схемата и устройството на всяка една промишлена стока или услуга са точно така информационна технология, както софтуерът, и се подчинява на същите принципи. Така че нищо чудно скоро да имаме свободен дизайн, свободна архитектура, свободно инженерство, и какво ли още не. Още цял ред дизруптивни технологии, покриващи все повече от разходите по производството на стоки. Защото всеки един разход за производство е в крайна сметка разход за човешки труд — а свободните принципи го оптимизират и силно повишават ефективността му.
Всъщност, общото в тези технологии, което и е дизруптивно не от вчера, е свободата. Същата тази свобода, която бива наричана от противниците на свободния софтуер „безсмислено религиозно и идеологическо понятие“. И която, както видяхме, за техен ужас доказва предимствата си на практика в икономиката, и ги побеждава на техен терен. Не й е за пръв път — тя е извела хората от пещерите, тя е превърнала робовладелството в история, тя е отхвърлила феодалните порядки. Сривала е неведнъж системи, по-страховити и вечни наглед от сегашните. Звучи натруфено, нали? Но е истина… И сега ще спечели. Така е устроен светът.
Не зная дали някога цялата цена на основните продукти ще стане цена на свободни технологии. Има много начини това да стане, има и много начини да не стане. Едно обаче е сигурно — икономиката наоколо малко по малко ще се превръща от икономика, базирана на недостига на ресурси и стоки, в икономика, в която те са достатъчни за всички — дори ако средният гражданин си дава по-малко труд отсега.
Ще се стигне ли някога до крайност, при която работят само на които им се работи? Скоро — едва ли. Но нищо чудно и това да се случи един ден. И работещите тогава надали ще са много по-малко отсега — ако не ми вярвате, опитайте се дори само месец да не вършите абсолютно нищо. Някои може би ще издържат, но мнозинството — едва ли.
А дотогава пред свободния софтуер има още път за вървене и територии за завоюване. Желая му успех — защото той е от полза за всички нас.