Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Второто нашествие на марсианците (8) (Записки на един здравомислещ)

8 юни

Температура — плюс седемнадесет, облачност — осем бала, вятър — южен, три метра в секунда. Седя си в къщи, не излизам, не се срещам с никого. Подутината намаля и почти не боли, но общият ми вид, все едно, е безобразен. Целия ден преравях марките и гледах телевизия. В Градчето всичко си е постарому. Снощи нашата златна младеж обсадила заведението на мадам Персефона, окупирано от войниците. Казват, била истинска битка. Но полесражението си останало за армейците. (Това не са ви марсианци.). Във вестниците нищо особено. Нито дума за ембаргото, оставаш с впечатлението, че са го отменили. Има странно изказване на министъра на войната, набрано с петит, за това, че нашето участие в бойното братство е бреме за страната и съвсем не е така оправдано, както ни се струва от пръв поглед. Слава богу, осъзнаха се след единадесет години! Но най-вече пишат за някакъв фермер на име Перифант, забележителен с това, че може да дава до четири литра стомашен сок за денонощие, без всякаква вреда за организма. Публикувана е и трудната му биография с доста интимни подробности, предлагат интервю с него и по телевизията неколкократно предадоха сцени от живота му. Набит груб мъж, на около четиридесет и пет, без следа от интелект. Гледаш го и изобщо не допускаш, че пред теб стои такъв удивителен феномен. Той непрекъснато набляга, че имал навика всяка сутрин да смуче по бучка захар. Трябва да се опита.

Да! В нашия вестник има статия на ветеринаря Калаид за вредата от наркотиците. Калаид направо си пише, че редовната употреба на наркотици от страна на едрия рогат добитък е изключително вредна за отделянето на стомашен сок. Дава се дори диаграма. Интересно наблюдение: уж всичко Калаид е написал от ясно по-ясно, а да се чете е непоносимо трудно. Все ти се струва, че и като пише, пелтечи. Но, общо взето, излиза, че господин Лаомедонт е ликвидиран заради това, че е възпрепятствувал гражданите свободно да отделят стомашен сок. Създава се впечатлението, че стомашният сок е станал крайъгълен камък на новата държавна политика. Това още не е бивало. Но ако си помислиш, защо пък не?

Хермиона се върна от гости и разказа, че в бившата резиденция на господин Лаомедонт е съоръжен стационарен донорен пункт за даване на стомашен сок. Ако е истина, аз го одобрявам и поддържам. Аз изобщо съм за стационарността и устойчивостта!

Маркички мои! Само вие, душички, никога не ме дразните!