Бернар Вербер
Денят на мравките (17)

17. Следи от стъпки

103 683-ти е открил обора за бръмбари. В действителност той представлява обширна зала, в която са настанени твърдокрилите рогачи с внушителна осанка. Тялото им е покрито с дебели грапави черни плочи, които се застъпват една друга. Задницата им е закръглена и гладка. Отпред имат хитинов шлем, завършващ с дълъг остър рог, десетократно по-голям от розов трън.

Доколкото е известно на 103 683-ти, всяко от тези летящи животни е дълго шест крачки и широко три. Знае се, че обичат да живеят на сянка, но по силата на някакъв абсурд единствената им слабост е, че светлината ги привлича. В света на насекомите светлината е лакомство, на което малцина устояват.

Едрите животни пасат стърготини и гнили дървесни пъпки. Изхвърлят изпражненията си където им падне и наоколо се носи воня, защото пространството е недостатъчно и таванът прекалено нисък. Работничките, натоварени с почистването, изглежда, от доста време не са идвали.

Опитомяването на подобни твърдокрили не беше лесна работа. Царица Хли-пу-ни се сети да търси съюз с тях, след като един от тези бръмбари я спаси от паяжина. Още щом се възцари, тя състави от тях летящ легион. Досега не се бе представяла възможност да ги използват в сражение, тези мирни тревопасни не бяха се опарвали от киселина и никой не знаеше как ще реагират при бойна обстановка, когато насреща им се втурнат освирепелите орди на противниковите войници.

103 683-ти се промъква между краката на крилатите мастодонти. Той е впечатлен от изобретението, което им служи за водопой: върху един лист по средата на помещението има голяма водна капка, която се разтегля настрани, когато някое от животните идва да утоли жаждата си.

По всичко изглежда, че Хли-пу-ни е убедила бръмбарите да се заселят в Бел-о-кан просто беседвайки с тях посредством обонятелни феромони. Тя се гордее с таланта си на дипломат. За да бъдат сродени две различни мисловни системи, достатъчно е да се намери средство за общуване, обяснява тя в рамките на своето движение за напредък. За постигане на това следва да се използват всички средства: предлагане на храна, миризми пропуски, успокоителни феромони. Според нея животни, които общуват, не могат да се избиват взаимно.

По време на последното събрание на цариците от федерацията участничките обърнаха внимание, че най-разпространената реакция при повечето видове е елиминирането на всички, които се различават: ако единият иска да общува, а другият да убива, първият, така или иначе, ще загине. На което Хли-пу-ни остроумно възрази, че в края на краищата всичко е форма на общуване, дори тя да е най-елементарна. За да убиеш, трябва да се приближиш, да огледаш, да изучиш, да предвидиш реакциите на противника. С една дума, да се поинтересуваш от него.

Нейното движение за напредък е тъй богато на парадокси!

103 683-ти откъсва поглед от бръмбарите и продължава търсенето на тайния ход, който ще го отведе при мравките бунтовнички.

Открива следи от стъпки по тавана. Всъщност такива следи има навсякъде, сякаш някой се е опитал да прикрие диря. Ала войникът е също изключителен разузнавач: умее да различава най-пресните отпечатъци и да ги проследява.

Така те го отвеждат до малка изпъкналост, под която действително е замаскиран изход. Трябва да е тук. 103 683-ти заравя пашкула от пеперуда, който му пречи, пъхва глава, а след това цялото си тяло и плахо пристъпва напред.

Долавя нечия миризма.

Това са бунтовниците… Как би могло да има бунтовници в един толкова хомогенен организъм като Бел-о-кан? Все едно клетките вътре в гънките на червото да откажат да изпълняват своите задължения към тялото. Това би могло да се сравни с апандисит. 103 683-ти е на път да се натъкне на криза от апандисит, засегнала живия град.

Колцина са тия, дето заговорничат? Какви са техните мотиви? Колкото повече напредва, толкова по̀ му се иска да бъде наясно. Сега, когато знае за съществуването на метежническо движение, му се ще да разбере какво е то, как действа и с каква цел.

Продължава да напредва. Улавя пресни миризми. Неотдавна през този тесен тунел са минали жители на града. Внезапно две лапи, завършващи с четири остри нокътя, го сграбчват през кръста и рязко го дръпват напред. Коридорът свършва и той попада в някакво помещение. Чифт челюсти го хващат за врата и започват да стискат.

103 683-ти се бори. Въпреки притискащите го отвред черупки успява да различи зала с много нисък таван. Инак изглежда твърде обширна. На пръв поглед трябва да има тридесет на двадесет крачки и по всяка вероятност съответства на размерите на обора за бръмбари, от който я отделя фалшив таван.

Намира се в обкръжението на стотина мравки. Някои от тях с подозрение проверяват миризмите определители на натрапника.