На бозата мястото е в сладкарницата.
Книжлето започва сносно, но бързо-бързо забива в невероятно сладникав мишмаш. Цялата книга е все едно е почната с някаква мисъл, после авторът е заспал, жена му е дошла да го срита по нощите и човекът се усетил че крайният срок за предаде ръкописа е на сутринта.
В същия момент кучето му нагризало клавиатурата, а гласовото разпознаване му било нагласено на Квебекски френски и нямало как да го смени понеже котката пък му изяла мишката. Микрофона обаче оцелял и геройски поел щафетата.
От там — боза със шербет, деус екс машината пляска намеси на пълни обороти, как е издържала идея нямам — вероятно е била японска с мотоциклетна жилка.
Искам си изгубеното време обратно. Вместо тази тъпня можех да си препрочитам Дан Симънс…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.