Емилия Юлзари
Послеслов от преводача

През 1971 г., двайсет и пет години преди публикуването на „Вест за едно отвличане“ (1996), в интервю за уругвайското списание „Триунфо“ Гарсия Маркес заявява пред журналиста Ернесто Гонсалес Бермехо за намерението си да се върне към хрониката и репортажа или, най-общо казано, към журналистиката: „Иска ми се да направя нещо различно: романизиран репортаж. Малко в стила на Труман Капоти, но… как да кажа… по-малко нагласено, с по-малко ефекти.“ Много преди да осъществи това свое намерение, през 1982 г. на писателя е присъдена Нобелова награда за литература, а той съумява майсторски да претвори историята на един самотен диктатор, на една любов, надживяла холерата, на един генерал в неговия лабиринт и да разкрие демоните на любовта.

Гарсия Маркес безспорно е един от големите експериментатори в стила и формата на повествование. Всеки негов роман, освен с всепризнатия разказвачески талант, се отличава със своя специфична авторска аура. Важната отлика на този роман е неговата строга документалност.

Романизираният репортаж, или документалният роман, наричан още нон-фикшън, или на литературен жаргон факшън^[1], е изграден въз основа на реални събития и тяхното разследване, но за разлика от репортажа или очерка, фактологията се пресъздава с традиционните литературни прийоми на художествената стилистика.

„Вест за едно отвличане“ е синтез на литературна журналистика или журналистическа проза, един от най-ярките примери за роман-факшън, в който един голям романист се завръща към корените на репортерския занаят, наред с присъщата за него обзетост от най-дребните и незначителни на пръв поглед подробности, но без да лишава текста от художествената магия на словото и неговите непреходни естетически канони. В него е разказана реалната история за безпрецедентната серия от похищения на десет изтъкнати личности, предимно журналисти, извършена от картела на наркобарона Пабло Ескобар между 1990 и 1991 година. С каква цел — читателят вече е прочел или, ако започва отзад напред, ще прочете. По-важното е, че независимо от традиционната хронология на повествованието и от безпристрастната сухота на историческите факти в рамките на обществено-политическите събития, творецът успява да превърне описанието на безрадостния живот на отвлечените мъже и жени в увлекателно четиво. Там, в клаустрофобично тесните жизнени пространства, се сблъскват чувствата на похитители и похитени, същевременно еднакви и съвсем различни, коренно противоречиви, но и напълно предвидими. И въпреки, че липсват пространни описания на безмилостни убийства и жестоки екзекуции, тонът, който преобладава, според точното определение на Варгас Льоса, е на „сдържан ужас“. Истинската драма всъщност е в обществения климат на терор, но не в изкормените трупове, а в ледената пот на търсещите спасение от безпощадната ръка на Ескобар. По своеобразен начин в страданието са обединени близките на похитените и на техните похитители, които също са своего рода заложници. Всички те, повечето младежи от бедняшките предградия на Меделин, са подтиквани от стремежа да убиват, за да не бъдат убити. „Няма едностранна драма“ е написал Гарсия Маркес в своя статия още през 1959 година. Драмата е на цялата нация, принудена да оцелява в безизходната спирала на наркотероризма.

Тук е мястото да отбележа, че мнозинството читатели са готови да приемат всякакви невероятни събития в роман на Гарсия Маркес, но къде-къде по-трудно ще смелят някои от достоверните факти в този текст. Неслучайно още с излизането на книгата писателят подчертава: „“Вест за едно отвличане" е повече роман от кой да е друг мой роман." Защото освен достоверните исторически факти, в творбата е залегнала визуалната непосредственост на киното, дълбочината на художественото повествование и пестеливата метафорика на поезията. Като в умишлено забавен каданс, от всевиждащото око на камерата не убягва нито едно изражение, нито един жест на отчаяние или надежда в сложните взаимоотношения между похитените заложници и техните пазачи, в безкомпромисното единоборство между Алберто Вилямисар и Пабло Ескобар.

Злият гений в най-новата колумбийска история, един от най-богатите хора в света, вездесъщият патрон, замесен в близо десет хиляди екзекуции, атентати и опити за убийство, страшилището Пабло Ескобар би могъл да бъде идеалният персонаж в някоя магическореалистична творба на Гарсия Маркес. Навярно прославеният колумбиец с удоволствие би написал роман за тази загадъчна и нелишена от очарование личност, чиято демонична интелигентност е държала на нокти цялата държава. (Някои критици и биографи споменават за подобни авторски намерения.) Но Гарсия Маркес е предпочел този романизиран репортаж — изумителен пример за разследваща журналистика, плод на три години упорит рудокопачески труд и над сто ленти звукозаписи — за един от най-мрачните периоди в колумбийската история, като се е надявал той никога повече да не се повтори. В творбата няма нито щипка измислица, но въпреки това създава онова силно и неизличимо, архетипично Маркесово, художествено въздействие. Защото, както неведнъж е повтарял майсторът на магията, реалността винаги е по-силна от която и да е художествена измислица. А също и: „В моите книги няма нито ред, който да не произлиза от действителен факт.“

Прието или не — няколко думи за работата на преводача. Колкото по-дълго и упорито авторът е копал във фактологията, толкова по-дълго и упорито се налага и на преводача да го прави. Особено ако тази фактология е свързана и произлиза от историята на далечна и относително малко позната страна като Колумбия. Още повече, ако тя е на космическо разстояние от Макондо и от добре познатите полковник Аурелиано Буендия и красивата Ремедиос. Само един пример: водена единствено от мисълта за улеснение на читателя и по-безпроблемното осмисляне на многобройните факти от колумбийската обществено-политическа действителност, макар и в рамките на един сравнително кратък исторически период, предоставям на читателите трийсет и пет бележки под линия, за чиято максимално кратка и точна формулировка са били необходими дълги часове на ровене и проучване. Останалото е, така да се каже, рутинен преводачески труд.