Дерек Ланди
Демон шосе (37)

37

Вампирът на мига се озова върху човека, впил устни във врата му, а останалите вампири се изсипаха през вратата. Те се втурнаха, направо полетяха нагоре по стълбите и се кикотеха в очакване. Виковете на семейството извадиха Амбър от вцепенението й.

Обърна се и побягна.

Градът беше тъмна, изнервяща мъглявина. Тя прескачаше стени и се провираше между храсти. Газеше цветя и залягаше под клони. Тичаше по улици, по ливади, по тротоари. Колкото повече бягаше, толкова по-бързо го правеше. Кислородът, който поемаше, добавяше сила на краката й. Прескочи капака на една кола, без да го докосне и разби ограда, без да усети.

Стигна до къщата на Алтеа преди дори да се сети да погледне дали я следват. Не.

Върна си нормалния вид и едва не припадна. Мускулите й горяха, а въздухът не й достигаше. Вратата на Алтеа се отвори, Майло изскочи отвътре тичешком, хвана я за ръката и я издърпа навътре.

— Къде, по дяволите, беше? — попита, докато затваряше вратата зад гърба й.

Вероника се изправи от дивана, когато видя Амбър. Беше бледа, дрехите й бяха мръсни, а коляното кървеше.

Амбър обаче изобщо не я беше грижа за това.

— Глен — каза. — Хванали са Глен.

Майло се поколеба, но Амбър се опря на гърдите му и той я прегърна.

Тя заплака.