Невил Годард
Извън този свят (3)

Трета глава
Силата на въображението

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ [Йоан 8:32]

Хората твърдят, че истинското съждение трябва да съответства на външната реалност, за която се отнася. Това означава, че ако, докато съм в затвора, си внушавам, че съм свободен и успея да повярвам, че съм свободен, е вярно, че вярвам в свободата си; но от това не следва, че съм свободен, защото може да съм жертва на илюзия.

Но благодарение на собствения си опит съм повярвал в толкова много странни неща, че не виждам причина да се съмнявам в истинността на неща, които са извън моя опит.

Древните учители ни предупреждават да не съдим по външния вид, защото според тях истината не е необходимо да съответства на външната реалност, за която се отнася.

Те твърдят, че лъжесвидетелстваме, ако си представяме зло срещу другиго — независимо от това колко реално изглежда нашето убеждение и колко вярно съответства на външната реалност, за която се отнася — ако то не прави свободен този, за когото го вярваме, то е невярно и следователно е погрешно съждение.

Ние сме призовани да отречем доказателствата на нашите сетива и да си представим като истина за нашия ближен това, което го прави свободен. — Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

За да разпознаем истината за ближния си, трябва да приемем, че той вече е това, което иска да бъде. Всяка представа за другия, която е част от изпълненото му желание, няма да го направи свободен и следователно тази представа не може да бъде истина.

Вместо да уча занаят в училищата, където посещаването на курсове и семинари се счита за заместител на самостоятелно придобитите знания, моето обучение беше посветено почти изцяло на силата на въображението.

Часове наред си представях, че съм различен от това, което разумът и сетивата ми диктуваха, докато въображаемите състояния не станаха ярки като реалност — толкова ярки, че случайно преминаващите хора ставаха само част от моето въображение и се държаха така, както аз бих искал. Със силата на въображението моята фантазия ръководеше тяхната и им диктуваше поведението и разговорите, които водеха, докато аз се идентифицирах с въображаемото си състояние.

Човешкото въображение е самият човек, а реалният свят е светът, който въображението вижда. Наш дълг обаче е да си представяме всичко, което е прекрасно и добро. [Филипяни 4:8]

„Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“ [1 Царе 16:7]

„Защото, каквито са мислите в душата му ‒ такъв е и той.“ [Притчи 23:7]^[1]

По време на медитация, когато мозъкът започва да свети, откривам, че въображението ми е надарено с магнетичната сила да привлича към мен всичко, което искам. Желанието е силата, която въображението използва, за да оформи живота около мен, както аз го използвам, за да оформя живота в себе си.

Първо искам да видя определен човек или събитие, а след това гледам така, сякаш виждам това, което искам да видя, и въображаемото състояние става обективно реално. Искам да чуя, а след това слушам, сякаш чувам и въображаемият глас изрича това, което искам, сякаш той е автор на казаното.

Бих могъл да ви дам много примери, за да докажа аргументите си, че тези въображаеми състояния наистина се превръщат във физическа реалност. Знам обаче, че примерите ми ще събудят обичайното недоверие у всички, които не са срещали подобни аргументи или не са склонни да ги приемат. Въпреки това опитът ме убеди в истинността на твърдението: „Той съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.“ [Римляни 4:17]

Защото в интензивна медитация съм наричал неща, които не са били виждани, така, сякаш са били, и невидимото не само е станало видимо, но в крайна сметка е станало физическа реалност.

Чрез този метод — първо да искаме, а след това да си представим, че преживяваме това, което искаме — можем да формираме бъдещето в хармония с желанието си. Но нека следваме съвета на пророка и да мислим само за прекрасното и доброто — когато природата ни е зла, въображението ни действа също толкова безпристрастно и бързо, както и когато е добра. От нас произлизат и доброто, и злото. „Ето днес полагам пред тебе живота и доброто, смъртта и злото.“ [Второзаконие 30:15]

Желанието и въображението са вълшебната пръчица от приказките. Те привличат към себе си своите сходства и се проявяват най-добре, когато умът е в съноподобно състояние.

Написах внимателно и подробно метода, който използвам, за да вляза в по-големия свят, но ще дам още една формула за отваряне на вратата към по-големия свят.

„Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото, тогава Той отваря ухото на човека и на даденото от него наставление полага печат.“ [Йов 33:15,16]

В съня си човек обикновено е по-скоро слуга на своето видение, отколкото негов господар, но вътрешната фантазия на съня може да се превърне във външна реалност. В съня, както и в медитацията се измъкваме от този свят в един по-голям свят и знам, че формите в съня не са плоски, двуизмерни образи, за каквито ги смятат съвременните психолози. Те са същностни реалности на по-големия свят и аз мога да се задържа в тях. Открих, че ако се изненадам, докато сънувам, мога да се хвана за всяка неодушевена или неподвижна форма от съня — стол, маса, стълбище, дърво — и да заповядам да се събудя; докато здраво държа обекта на съня си, се издърпвам през себе си с ясното усещане за събуждане. Събуждам се в друга сфера, държейки обекта на съня си, за да открия, че вече не съм слуга на видението си, а негов господар, защото съм напълно съзнателен и контролирам насочването на вниманието си. Именно в това напълно осъзнато състояние, когато контролираме посоката на мисълта, възприемаме невидимите неща, сякаш са видими. В това състояние определяме нещата, като си пожелаваме и изпитаме усещането, че желанието ни е изпълнено.

За разлика от триизмерния свят, където има интервал между допускането и изпълнението му, в света на по-големите измерения изпълнението е незабавно — външната реалност мигновено отразява нашето предположение. Тук няма нужда да чакаме четири месеца до жътвата; поглеждаме отново и ето, нивите вече са готови за жътва. [Йоан 4:35]

„В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“ [2 Летописи 20:17]

И тъй като този по-голям свят бавно преминава през триизмерния ни свят, със силата на въображението можем да оформим нашия свят в хармония с нашето желание.

Гледайте, сякаш виждате; слушайте, сякаш чувате; протягайте въображаемата си ръка, сякаш докосвате… И очакванията ви ще се превърнат във факти.

За онези, които вярват, че истинското съждение трябва да съответства на външната реалност, за която се отнася, това ще бъде глупост и препъни камък. [1 Коринтяни 1:23]

Но аз проповядвам и практикувам фиксирането в съзнанието на онова, което човек иска да осъществи. Опитът ме убеждава, че фиксираните нагласи на съзнанието, които не са в съгласие със съответната външна реалност, и поради това се наричат въображаеми — „неща, които не са“ — въпреки това ще доведат до разрушаване на нещата, които са. [1 Коринтяни 1:28]

Не искам да пиша книга с чудеса, а по-скоро да върна човешкото съзнание към единствената реалност, която древните учители са почитали като Бог.

Всичко, което е казано за Бог, всъщност е казано за човешкото съзнание, така че можем да кажем, че „така че, както е писано, който се хвали, с Господа да се хвали.“ [1 Коринтяни 1:31; 2 Коринтяни 10:17,18]; „Но който се хвали, нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята.“ [Еремия 9:24]^[2]

Никой не се нуждае от помощ, която да го насочва в прилагането на този закон за съзнанието. „Аз съм“ е самоопределението на абсолюта, коренът, от който израства всичко. „Аз съм лозата.“ [Йоан 15:1; 15:5]

Какъв е вашият отговор на вечния въпрос: „Кой съм аз?“

Отговорът ви определя ролята, която ще играете в световната драма. Вашият отговор, т. е. представата ви за себе си, не трябва да съответства на външната реалност, към която се отнася тази представа. Тази велика истина е разкрита в повелята „слабият нека казва: И аз съм силен.“ [Йоил 4:10]

Погледнете назад към добрите решения, с които са затрупани много от изминалите нови години. Те живяха малко и после умряха. Защо? Защото бяха откъснати от корена си. Приемете, че вие сте това, което искате да бъдете.

Изживейте във въображението си това, което бихте изпитали реално, ако вече бяхте това, което искате да бъдете. Останете верни на допускането си, така че да се определяте като това, което сте допуснали.

Нещата нямат живот, ако са откъснати от корените си, а нашето съзнание, нашето „Аз съм“ е коренът на всичко, което извира в реалния свят.

„Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“ [Йоан 8:24]. Тоест, ако не вярвам, че вече съм това, което искам да бъда, тогава оставам такъв, какъвто съм и умирам с настоящата си представа за себе си.

Няма сила извън човешкото съзнание, която да възкреси и оживи онова, което човек иска да преживее.

Човек, който е свикнал да извиква по желание каквито си иска образи, ще бъде господар на съдбата си благодарение на силата на собственото си въображение.

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще живее.“ [Йоан 11:25]

„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“