Невил Годард
Извън този свят (2)

Втора глава
Предположенията стават факти

Хората вярват в реалността на външния свят, защото не знаят как да фокусират и концентрират силите си, за да проникнат в тънката му черупка.

Тази книга има една-единствена цел — да премахне завесата на сетивата, да ни пренесе в друг свят.

За да премахнем завесата на сетивата, не трябва да полагаме големи усилия — обективният свят изчезва, когато отклоним вниманието си от него.

Трябва само да се концентрираме върху желаното състояние, за да го видим мислено. За да му придадем реалност обаче, така че да се превърне в обективен факт, трябва да съсредоточим вниманието си върху невидимото състояние, докато то създаде усещането за реалност.

Когато чрез концентрирано внимание желанието ни придобие отчетливостта и усещането за реалност, ние сме му дали правото да се превърне във видим конкретен факт.

Ако ви е трудно да контролирате посоката на вниманието си, докато сте в подобно на сън състояние, може да ви помогне взирането в някакъв обект. Не гледайте към повърхността му, а отвъд него — например стена, килим или друг предмет, който има дълбочина.

Позиционирайте се така, че повърхността да има възможно най-малко отражаемост. След това си представете, че в тази дълбочина виждате и чувате това, което искате да видите и чуете, докато вниманието ви не бъде заето изключително и само от въображаемото състояние. В края на медитацията, когато се събудите от контролирания си буден сън, се чувствате така, сякаш сте се върнали от голямо разстояние.

Видимият свят, от който сте се отдръпнали, се завръща в съзнанието ви и със самото си присъствие ви казва, че сте се самозаблуждавали за реалността на съзерцавания обект.

Ако обаче знаете, че съзнанието е единствената реалност, ще останете верни на своята визия и чрез тази устойчива умствена нагласа ще се убедите, че имате силата да придадете реалност на желанията си, така че те да се превърнат във видими конкретни факти.

Определете своя мислен образ и съсредоточете вниманието си върху идеята да се идентифицирате с него. Създайте усещането, че сте този мислен образ, усещането, което бихте имали, ако вече бяхте въплъщение на този образ. След това живейте и действайте според това убеждение. Ако продължавате да поддържате този образ, макар и отричан от сетивата, той ще се превърне във факт. Ще разберете кога сте успели да фиксирате желаното състояние в съзнанието си, като просто си представите хората, които познавате.

Във вътрешните си диалози с тях сте по-малко ограничени и по-искрени, отколкото в реалните си разговори и следователно възможността за самоанализ възниква, когато сте изненадани от мисловните си разговори с другите.

Ако ги виждате така, както сте ги виждали преди, вие не сте променили представата за себе си, защото всички промени в представите за себе си водят до промяна в отношението към вашия свят.

По време на медитация позволете на другите да ви видят така, както биха ви видели, ако тази нова представа за себе си беше конкретен факт. За другите винаги изглеждате въплъщение на онова, което изразявате. Затова в медитацията, когато мислено съзерцавате другите, те трябва да ви виждат така, както биха ви виждали физически, ако вашата представа за себе си беше обективен факт; т. е. в медитацията си представяте, че те ви виждат такъв, какъвто искате да бъдете.

Ако приемете, че сте това, което искате да бъдете, то желанието ви е изпълнено; при изпълнението му всички желания се неутрализират — не може да продължите да искате това, което вече сте реализирали. Следователно желаното вече не е нещо, за чието изпълнение се трудите, а е нещо, което вече имате. То е самото приемане на усещането, че сте това, което искате да бъдете. Да вярваш и да бъдеш са едно.

Зачеващият и неговото зачатие са едно цяло и следователно това, което си представяш че си, никога не може да е нито далече, нито близо, защото близостта предполага отделеност. „А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.“ [Марк 9:23]

Битието е същността на нещата, на които се надяваме и доказателството за нещата, които все още не се виждат. [вж. Евреи 11:1]

Ако приемете, че сте това, което искате да бъдете, тогава ще виждате и другите такива, каквито предполагате, че са. Ако обаче желаете доброто на другите, в медитацията трябва да си ги представите такива, каквито желаете да бъдат.

Именно чрез желанието се издигате над настоящата си сфера и пътят от него до изпълнението му се скъсява, тъй като във въображението си преживявате това, което бихте преживели реално, ако вече бяхте въплъщение на това, което искате да бъдете.

Заявих, че във всеки момент от времето човек може да избира с кое от няколкото бъдещи събития ще се сблъска. Възниква обаче въпросът: „Как е възможно това, щом преживяванията на будния в триизмерния свят човек са предопределени?“, както предполага наблюдението на дадено събитие, преди то да се случи. Тази способност за промяна на бъдещето ще видим, ако оприличим преживяванията от земния живот на тази печатна страница.

Човек преживява събитията на земята последователно и едно по едно по същия начин, по който сега четете думите на тази страница.

Представете си, че всяка дума на тази страница представлява едно сетивно възприятие. За да разберете контекста, за да разберете мисълта ми, фокусирайте погледа си върху първата дума в горния ляв ъгъл и след това преместете фокуса си по цялата страница от ляво на дясно, като го оставите да попада върху думите поотделно и последователно. Докато погледът ви стигне до последната дума на тази страница, вече сте извлекли смисъла. Да предположим обаче, че решите да пренаредите отпечатаните на тази страница думи. С това пренареждане бихте могли да разкажете съвсем различна история; всъщност бихте могли да разкажете много различни истории.

Сънят не е нищо повече от неконтролируемо четириизмерно мислене или пренареждане на минали и бъдещи сетивни възприятия. Човек рядко сънува събитията в реда, в който ги преживява, когато е буден.

Обикновено той сънува две или повече събития, които са разделени във времето и са слети в едно сетивно възприятие; или в съня си той така изцяло пренарежда единичните си сетивни възприятия от будното състояние, че не ги разпознава, когато се сблъска с тях в будно състояние.

Например сънувах, че доставям пакет в ресторанта в жилищната ми сграда. Домакинята ми каза: „Не можете да оставите това там.“; след това асансьорният оператор ми даде няколко писма и когато му благодарих за тях, той също ми благодари. В този момент се появи нощният асансьорен оператор и ми махна с ръка за поздрав.

На следващия ден, когато напусках апартамента си, взех няколко писма, които бяха оставени на вратата ми. На слизане дадох бакшиш на дневния асансьорен оператор и му благодарих, че се е погрижил за пощата ми, след което той ми благодари за бакшиша. Когато същия ден се прибирах, чух как портиерът каза на един куриер: „Не може да оставите това там.“ Когато се канех да се кача с асансьора, вниманието ми беше привлечено от познато лице в ресторанта и когато погледнах вътре, домакинята ме поздрави с усмивка. Късно вечерта придружих гостите си до асансьора и докато се сбогувах с тях, нощният оператор ми помаха за лека нощ.

Просто, пренареждайки няколко от единичните сетивни възприятия, с които трябваше да се сблъскам, и сливайки две или повече от тях в единични сетивни впечатления, аз изградих сън, който се различаваше доста от преживяването ми в будно състояние.

Когато се научим да контролираме насочването на вниманието си в четириизмерния свят, ще можем съзнателно да създаваме обстоятелства в триизмерния.

На този контрол се учим чрез будния сън, в който вниманието ни може да бъде поддържано без усилие. Именно вниманието без усилие е необходимо, за да променим бъдещето. В контролирания буден сън можем съзнателно да конструираме събитие, което искаме да преживеем в триизмерния свят. Сетивните възприятия, които използваме, за да изградим съня си в будно състояние, са настоящи реалности, изместени във времето или в четириизмерния свят. Всичко, което правим, за да изградим будния сън, е да изберем от огромния набор от сетивни възприятия тези, които, когато са правилно подредени, означават, че сме осъществили желанието си. След като сънят е ясно дефиниран, се отпускаме в креслото и предизвикваме съноподобно състояние на съзнанието — състояние, което макар и да граничи със съня ни позволява да контролираме съзнателно насочването на вниманието. Когато постигнем това състояние, преживяваме във въображението си това, което бихме преживели в реалността. При прилагането на тази техника за промяна на бъдещето е важно винаги да помним, че единственото нещо, което трябва да занимава съзнанието ни по време на будния сън, е самият буден сън — предварително определеното действие, което предполага изпълнението на желанието.

Не ни интересува как сънят в будно състояние се превръща във физически факт.

Приемането на съня в будно състояние като физическа реалност ни дава възможност да го осъществим.

Позволете ми отново да посоча основните стъпки в процеса на промяната на бъдещето, което не е нищо повече от контролиран сън в будно състояние.

Определете целта си — знайте точно какво искате.

Изградете събитие, за което вярвате, че ще се случи след изпълнението на желанието — нещо, в което преобладават собствените действия, събитие, което предполага изпълнението на желанието.

Легнете удобно и предизвикайте съноподобно състояние на съзнанието; след това мислено се вживейте в предполагаемото действие, като през цялото време си представяте, че всъщност извършвате действието тук и сега, така че във въображението си да изпитате онова, което бихте изпитали реално, когато целта се осъществи.

Опитът ме убеди, че това е идеалният начин за постигане на целта.

Въпреки това многобройните ми неуспехи биха ме опровергали, ако твърдя, че съм овладял напълно насочването на вниманието си.

Мога обаче заедно с древния учител да кажа: „… но едно само правя: забравил това, което остана назад и отправил се към това, което е напред, аз се стремя към целта ‒ към наградата.“ [Филипяни 3:13,14]