Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Лиценз за щастие
Будистки приказки за просветление - Оригинално заглавие
- Kind Ghosts, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Снежана Милева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Аджан Брам
Заглавие: Лиценз за щастие
Преводач: Снежана Милева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (допечатка)
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: сборник (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1579-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585
История
- — Добавяне
Имам приятел, който навремето се препитавал като строителен работник в Пърт. Веднъж помагал в ремонта на стара къща, издигната върху дървени подпори. Останал да почисти, след като всички други си отишли, и докато минавал покрай старата сграда, чул някой да казва:
— Пъхни ръка ей тук!
Наоколо нямало никого, затова той решил, че му се е причуло.
Тогава чул отново:
— Пъхни ръка ей тук!
Май не било игра на въображението. Било нещо истинско. Това бил дух!
Вие как бихте постъпили? Моля ви, не бягайте. Много духове са добри.
И така, той внимателно пъхнал ръка в пространството между земята и повдигнатия под на къщата и извадил голяма метална кутия. Отворил я и видял хиляди долари. Подозирал, че предишният собственик, вече покойник, бил скрил парите под къщата, за да избегне плащането на данъци. Работникът използвал парите, за да направи депозит за първата си къща. Ето как получил своя старт в живота.
Затова, ако някога чуете призрачен глас да казва: „Пъхни ръка ей тук!“, вече знаете какво трябва да направите.
Една приятелка живее сама с кучето си. По два пъти на ден ходи на разходка в гората с него. Обича кучето си, сякаш е единственото й дете.
Една сутрин, докато играела с него в гората, тя изгубила пръстена си. Не било някакво ценно бижу, но пазело скъпи спомени. Имала някаква представа къде трябва да е паднал, но колкото и да търсила, не успяла да го намери. Разстроена, тя се примирила с мисълта, че го е изгубила.
Скоро след това умряло скъпото й куче. То ужасно й липсвало. Разходките в гората без него я натъжавали, затова предпочитала да си стои вкъщи. Едно-единствено нещо облекчавало скръбта й. След смъртта на кучето в продължение на дни тя ясно чувала лая му в къщата. Не си въобразявала. Лаят бил истински, тя разпознавала гласа на любимото си куче. Така се чувствала по-малко самотна.
Никога обаче не успявала да зърне духа му. Чувала го в някоя стая, втурвала се натам, но не виждала никакво куче.
Един ден, докато била в къщата си, съвсем близо до входната врата, чула кучето да лае от външната страна. Бързо отворила, очаквайки този път наистина да го види, но любимото й куче отново го нямало. Имало обаче нещо друго. Тя погледнала надолу и на средата на изтривалката с надпис „Добре дошли“ видяла изгубения си пръстен. Починалото й куче го било намерило.
След това събитие тъгата й се разсеяла. Смъртта не носела окончателна раздяла, както тя смятала преди. Оттогава спряла да чува кучето си.
Тим се беше преселил от Лондон в Пърт. Една нощ, докато бил сам вкъщи, той се събудил и светнал лампата. В долния край на леглото стояла възрастната му майка.
Тя живеела в Есекс. Тим знаел, че това е дух. Но както той ми каза, изобщо не се изплашил. Почувствал се радостен и спокоен да види майка си, която стояла и се усмихвала на сина си с безусловна любов.
Тим знаел, че майка му е починала, но изобщо не се натъжил. Любовта, която се излъчвала от усмивката й, разпръсвала всяка тъга.
Видението се задържало няколко минути. Когато духът изчезнал, Тим сторил това, което би сторил всеки англичанин. Станал и си направил чай!
Докато го пиел, телефонът в къщата иззвънял. Сестра му се обаждала от Англия.
— Тим, съжалявам, че те събудих по това време, но имам лоши новини.
— Да, знам — прекъснал я той. — Майка е починала.
— Откъде разбра? — възкликнала в недоумение сестра му. — Ние тъкмо се връщаме от болницата.
Тогава Тим описал духа на майка си. Това било едно от най-приятните и прекрасни преживявания в неговия живот — да види майка си и да се потопи в обичта й за последен път.