Аджан Брам
Тормоз в заседателната зала

Джейн, една приятелка от Сидни, започнала малък бизнес. Голяма английска компания проявила интерес към продуктите й и започнала преговори за доходна сделка. Скоро тя получила имейл, в който я молели да отиде в Лондон възможно най-бързо, за да подпише договора. Това щял да е големият пробив, за който си мечтаела.

Джейн имаше сладко бебенце на име Ерика. Въпреки че й било много трудно да се раздели с дъщеричката си за няколко дни, сделката била твърде важна за бъдещето на семейството й, за да я остави да й се изплъзна.

Джейн резервирала билет за първия полет до Лондон. След като пристигнала, имала време колкото да отиде до хотела, да си вземе душ и да се преоблече, преди да хване такси до главния офис на компанията. Когато влязла в заседателната зала, всички от ръководния състав я очаквали, с изключение на главния изпълнителен директор.

— Само си изгубихте времето — казал един от тях на Джейн. — Можете спокойно да си хванете самолета за Австралия. Главният изпълнителен директор е в много кофти настроение. Няма начин да одобри договора ви. Приберете се у дома!

Джейн нямала намерение да се даде така лесно, особено след като била пропътувала половината свят за тази среща.

— Ако на вас ви е все едно, аз сама ще изчакам да се видя с главния директор — казала тя предизвикателно. После седнала спокойно на един стол в ъгъла на заседателната зала.

Джейн практикуваше медитация. Предпочитаният й метод беше медитация върху любяща доброта. Изпълнена с вътрешно доволство, тя започнала да генерира чувство на състрадание към всички същества, когато главният изпълнителен директор нахлул в стаята.

— Коя е тази? — изкрещял той, като видял Джейн да седи притихнала със затворени очи. — Какво си мисли, че прави в моята заседателна зала?

Медитацията те прави толкова спокоен, че дори избухливите главни директори не могат да те стреснат. Джейн спокойно се надигнала, пристъпила към вулканичния алфа-мъжкар без никакъв страх или арогантност и му казала:

— Имате прекрасни сини очи, същите като на бебчето ми Ерика, която е в Сидни.

Джейн ми каза, че тези думи просто излезли от устата й, без предварително да ги е обмисляла. Ефектът бил поразителен. Главният директор не знаел как да реагира. Мозъкът му бил дал на късо. Повече от минута той стоял, парализиран от объркване. Пред очите на Джейн напрегнатото гневно изражение се стопило и той най-после проговорил с усмивка:

— Наистина ли?

Пет минути по-късно договорът на Джейн бил подписан и преживелият шок директор си излязъл. Джейн тъкмо се канела да напусне заседателната зала, за да си навакса добре заслужения сън след такова дълго пътуване, когато другите мениджъри я наобиколили.

— Кажете ни как успяхте да го направите! Никога не сме виждали подобно нещо. Преди да се върнете в хотела, трябва да ни научите на онова, което направихте!