Читателски коментари (за „Шогун “ от Джеймс Клавел)

Ники, аз искам да кажа само че не съм спорил. Никога. Само съм се защитавал от Чарли.

Чарли не изглежда да е глупав. Напротив. Обаче се обърква. Знае много, но не е видял (все още), че колкото повече знаеш, толкова повече имаш да учиш. От тук се вижда и моментната фаза на неговото развитие.

Както обобжават да казват футболистите, абсолюно всеки път когато застанат пред камерата, по какъвто и да е било повод: „Пак казвам…“ (този път обаче наистина се налага да го повторя) Сократ не случайно е споделил, че колкото повече научава, толкова по-малко вижда че знае в същност. :-)

Обожавам Шогун. Всяка година го чета по един път. Не съм от най-умните индивиди и много полезни неща ги забравям, та за това.

Иначе не разбирам защо съществува литературна критика изобщо. Хитри и много мързеливи хора са практикуващите тази професия, иначе напълно ненужна за обществото, според мен.

Каквото автора иска да каже — просто го написва и това е всичко. За това не съм спорил и не смятам да споря. Господин Клавел е написал всичко каквото е имал да казва :-)