Читателски коментари (за „Шогун “ от Джеймс Клавел)

Чарли, какъв историк е Клавел? Майче нещо не си наясно :-)

В „Шогун“ Клавел явно казва, че това е историята на Япония, както той я вижда. „Шогун“ е базиран на истински исторически личности, но самите действия на героите, както и целият сюжет са 100% художествена измислица. Предпочитам да се доверя на Клавел, който открито е написал това :-)

От тук следва заключението, че каквото Клавел е искал да каже, просто го е написал! Т.е. това е личната му позиция! И точно поради нея, е разрешен „Шогун“ в България, по комунистическо време. Защото позициите на Партията и Клавел се припокриват по въпроса за религиите :-)

Още нещо, Чарли. Японците по принцип не си падат много по „Шогун“, защото техните историци очевадно имат различно мнение от това на Клавел…

До тук се вижда колко си компетентен. Сега да погледнем другият ти анализ.

Малко знаеш по въпроса какво съм видял и какво не в тази невероятна творба. Предполагам си падаш по разни езотерични или регилиозни учения. Сигурен съм в това. От тук лъха и самоуверенността ти, че (само си мислиш, че) знаеш и разбираш нещата. Само да ти кажа, че докато търсиш тайните, за който ние останалите хора (мнозинството) не знаем дори, че съществуват, да не се окаже, че ти е минал леко живота… Щото времето назад не можеш да върнеш. Мирише ми, че ще стане точно както с „безпристрастният историк Клавел“! :-)))))

Недей да си мислиш, че знаеш и разбираш нещата много, Чарли. Ако наистина знаеше много, щеше да си наясно, че колкото повече знаеш, толкова по голяма става линията на окръжността на знанието ти… която граничи и се допира до неизвестното, т.е. обема на незнанието ти… се увеличава. Неприятно, а?

За това Сократ е споделил, че колкото повече научава, толкова по малко знае. Или казано с други думи: Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят! :-)