Нора Робъртс
Подводни течения (24)

24.

Докато Зейн гледаше фойерверките, разцъфващи в небето, Клинт Дрейпър взе на заем пикапа на добрия си приятел Стю. Разбира се, Стю спеше мъртвопиян в мазето на проклетата си глуха баба, затова Клинт не успя да го попита дали може да вземе колата.

Задължен беше на Стю, който не само го подслони, но го почерпи с оксиконтин и бира, за да разпусне. Въпреки това Клинт продължаваше да е адски ядосан. Щеше добре да подреди Трейси, когато се домъкнеше с подвита опашка, но междувременно трябваше да си го върне тъпкано на някои други хора.

Баща му го беше научил — често с помощта на юмруците си, че когато някой се ебава с теб, му го връщаш тъпкано. Вече знаеше всичко, знаеше на кого трябва да отмъсти. И нямаше смисъл да чака. След два дни, когато се прибереше вкъщи, добрият стар Стю щеше да се закълне върху библията на баба си, че Клинт е бил с него на риболов в планината.

Никой не можеше да докаже, че не е вярно. Взе няколко кутии боя от запасите на Стю. От време на време Стю се хващаше на работа като бояджия и винаги прибираше останалата боя, но казваше, че я е изразходвал цялата. Имаше цял килер с кутии с боя, стари четки и валяци, очукани ванички. Предостатъчно за нуждите на Клинт.

След като натовари няколко кутии в пикапа и метна две четки при тях, Клинт отиде в града.

Обичаше да се напива и смяташе, че след като обърне няколко чашки, мислите му се избистрят, става по-силен и дори по-умен. Нямаше значение, че няколко пъти кривна встрани от пътя. Това само го събуди.

Когато зави към кантората на Зейн, предната лява гума удари бордюра и се качи върху тротоара. По това време на нощта всички в Лейквю спяха дълбоко, затова никой не го чу как си подсвирква тихичко, докато се захвана за работа.

Като че ли се опръска с боя, когато отвори една от кутиите, и покапа малко по тротоара, докато пресичаше улицата. Натопи четка в кутията с надпис „Мулен Руж“ и написа посланието си. Тъй като искаше буквите да са големи, се наложи да отвори втора кутия — „Цъфнала орхидея“.

Напусна училище на шестнайсет години, но и преди това не ходеше много често. Правописът не беше от силните му страни, но значението и омразата се разбираха ясно от кривите букви и петна в двата напълно неподхождащи си цвята.

Да го духаж скапаниако

Клинт се отдръпна и разгледа гордо творението си, както и струйките боя, които се стичаха по снежнобялата стена на сградата. Доволен, той отново топна четката в цъфналата орхидея и написа ПЕТАЛ на входната врата преди да плисне боя по прозореца и да излее остатъка на верандата.

Прекалено пиян и глупав, за да му хрумне, че е оставил отпечатъци и следи, Клинт заряза празните кутии на верандата, разкопча ципа на панталоните си и изпразни мехура си на прага.

Все пак добрият стар Стю щеше да му осигури непоклатимо алиби. Качи се обратно в пикапа и размаза боята, с която беше изцапал ръцете си, по волана. Излезе на зигзаг от града и пое към къщата на Дарби.

Щом си вреше носа в чуждата работа, кучката щеше да си плати. Хрумна му да запали къщата й, но не се беше сетил да вземе туба с бензин. Следващия път, зарече се той, и реши да обезобрази къщата с палитра от „Лазурно синьо“, „Нарцис“ и „Планинска мъгла“ под формата на грозни думи.

Щибана урва лесбо кушка

Опита да изобрази групово изнасилване и за нефокусираните му очи картината изглеждаше като шедьовър на изобразителното изкуство. Използва творението като визуална стимулация, докато мастурбираше, и нададе удовлетворен вой, когато свърши върху изтривалката пред вратата.

Но това далеч не беше всичко и се качи отново в пикапа.

Сега можеше да извади голямото оръжие. Буквално.

Приведен над волана, той потегли към къщата на Зейн и тъй като беше прекалено пиян и съсредоточен върху целта си, не забеляза фаровете на колата, която се движеше на около половин километър зад него.

Дори мъртвопиян помнеше, че Зейн има алармена система. Всички знаеха за нея, особено след като онази лесбийка срита задника на Бигълоу. Което според Клинт доказваше, че Бигълоу е прекалено голям страхливец, за да е биел жена си и децата си преди години.

Пълни глупости.

Но Клинт Дрейпър не беше страхливец.

Той угаси фаровете, когато пое по стръмната алея към къщата, и спря някъде по средата й. Алармена система, голяма работа. Щеше да я преодолее без проблем, да свърши онова, за което беше дошъл, и да си тръгне по живо, по здраво.

Взе пушката от седалката — край на надписите с боя — и влезе в гората. Пълната луна осветяваше пътя му.

Ако имаше нещо, в което Клинт беше добър, то това беше ловуването и мерникът му беше забележително точен. Движеше се шумно из храсталака, без да се притеснява, че ще подплаши дивеча, защото плячката, която търсеше, спеше кротко в голямата къща.

Нямаше намерение да ги убива — засега — но смяташе здраво да ги уплаши.

— Време е за ставане, скапаняци. Как само ще се надрискате от страх.

А ако извадеше късмет, някой от тях щеше да надзърне я през врата, я през прозорец. В такъв случай щеше да го застреля. Нямаше значение кой е.

— Мислите си, че можете да ми вземете жената и да настроите тъпата кучка срещу мен? Само почакайте да видите как ще ви подредя.

Препъна се на два пъти, издра си ръцете в трънаците — и остави предостатъчно следи след себе си. Дълбоко съжали, че не се е сетил да си вземе бира от хладилника на Стю, за да утоли жаждата си. В топлата задушна нощ и заради тежката работа, която беше свършил, беше плувнал в пот. Дори пиян надушваше собствената си воня. Но нищо. Щеше да се изкъпе у Стю и да си отвори бира, може би дори да изпие едно от сънотворните хапчета на баба му. Свършеше ли всичката работа, щеше да заспи като бебе.

Мислеше си, че се промъква из сенките, тих като призрак, макар да се спъваше и залиташе, а под краката му пукаха клонки.

Но сянката зад него се движеше безшумно и дебнеше.

Спря в края на гората и огледа къщата. Говореше се, че имали голяма спалня в предната част на къщата, с огромни стъклени врати, за да може онзи страхливец Уокър да стои на терасата и да гледа самодоволно града.

Вдигна пушката и се прицели във вратата. Май дори щеше да има късмет да удари някой от двамата. Във всеки случай, след тази нощ повече нямаше да спят спокойно.

Стреля два пъти, уцели стъклото и го видя как се пръсна, след това изстреля още няколко куршума, които попаднаха в отвора, удариха касата на вратата и стените.

Ухилен и с разтуптяно сърце, той не свали оръжието и си представи следващия изстрел, ако шибаният Уокър дръзне да излезе през вратата. Сянката се приближи към него в гръб. Прониза го изненадваща болка, когато камъкът се стовари върху главата му. Пушката тупна на земята миг преди него.

Сянката се усмихна и си помисли: Интересно.

Когато се предоставеше удобна възможност, само глупак не би се възползвал. Спокоен, той взе пушката и метна Клинт на рамо.

Просто щеше да се възползва от възможността на по-уединено място.

 

 

Изстрелите събудиха Зейн. Инстинктивно, той се претърколи върху Дарби, обгърна я с тяло и я избута, докато двамата тупнаха на пода.

— Не се надигай — изсъска той, когато кучето нададе вой.

— Какво…

— Не мърдай. Някой стреля по къщата.

— Сигурно са закъснели фойерверки.

— Фойерверките не трошат стъкла. — Зейн посочи към разбитата врата и повиши глас, защото алармата запищя.

Зод пристигна и започна да ги ближе, а Зейн пропълзя над Дарби, протегна ръка към нощното шкафче и напипа телефона си, който вече звънеше.

— Да, някой навън стреля по къщата ми. Обадете се на проклетите ченгета, веднага! Не ставай — повтори той на Дарби. — Без да се надигаш, отиди с пълзене до някоя от другите стаи и се скрий. Ако чуеш, че стрелецът влиза в къщата, се измъкни през някой прозорец и бягай.

Дарби лежеше разтреперана на пода и стискаше кучето.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Тръгвай.

Зейн пропълзя до гардероба и се вмъкна вътре. Излезе с бейзболната бухалка, която Емили му беше подарила за дванайсетия рожден ден. И видя, че вместо да се скрие, Дарби е изключила нощната лампа от контакта и я е вдигнала в ръце, както той стискаше бухалката.

— Две оръжия са по-добре от едно — каза тя.

— Тихо! — Посочи с ръка. — Включи се двигател на кола.

Със светкавична скорост Зейн се стрелна към счупената врата преди Дарби да успее да възрази и зърна за миг проблясването на стопове.

— По дяволите. Тръгвам след него.

— Той има пушка. А ти?

Зейн не й обърна внимание, грабна панталона си и изруга, когато си поряза крака на счупено стъкло.

Стой тук.

Дарби разполагаше само със секунда да си помисли: Да бе…

Той изтича навън и тя го последва.

— Чакай. Замисли се. Знам, че си ужасно ядосан. И аз съм ядосана. Но е възможно да има въоръжени съучастници, Зейн. Възможно е да искат да те примамят навън. — Макар да не й се нравеше, тя използва друго оръжие — единственото, което би въздействало на вбесен мъж. — Моля те, не ме оставяй тук сама.

Това го спря.

— По дяволите, Дарби, той няма шанс да се изплъзне от поршето. Скрий се в килера, докато пристигне полицията.

Думите му я подразниха, но реши, че гордостта й не е причина да рискува живота му. Затова го прегърна и се вкопчи в него.

— Не ме оставяй сама.

— Добре, успокой се. — Двамата стояха прегърнати в коридора на втория етаж. — Не се тревожи, скъпа, до теб съм. Всичко ще се оправи.

Заля я облекчение и тя го прегърна още по-силно.

— Сигурно е бил Клинт Дрейпър. Няма да му се размине, Зейн.

— Знам. Успокой се, никъде няма да ходя. Моля те, заведи кучето в стаята за гости. И не се приближавай до прозорците. Аз слизам долу да чакам Лий.

— Всички ще слезем заедно. Боже, кървиш.

— Настъпих стъкло.

— Да отидем в банята да промием раната — нареди тя. — Дотогава Лий или Сайлъс вече ще са тук.

Това беше нещо, върху което можеше да се концентрира, за да се успокои. Прегледа и почисти раната, която се оказа по-дълбока, отколкото очакваше, но не чак толкова сериозна.

— Стрелецът не се опита да влезе в къщата.

— Знаел е за алармената система. Целият град знае. Вероятно е прекалено глупав, за да не се усети, че като счупи стъклата, ще я задейства.

Няколко секунди преди в далечината да се чуят сирените, Зод отново нададе вой.

— Полицията идва. Скъпа? Гола си.

— Отивам да се облека и слизам долу.

Зейн се изправи и пристъпи несигурно на порязания крак.

— Не те беше страх да останеш сама, нали?

— Напротив, страхувах се — отвърна тя кратко и отиде да се облече.

Кучето се спусна по стълбите със силен лай и Зейн го последва.

Гола, Дарби седна на леглото и се разтрепери отново. Счупените стъкла, кървавите отпечатъци от стъпки, смачканите чаршафи. И чак сега видя дупките от куршуми в стената само на метър-два от леглото, където спяха.

Ами ако стрелецът беше изчакал до сутринта, когато Зейн излезеше на терасата, както всеки ден? Или докато двамата излезеха в задния двор за закуска и чаша кафе?

Тогава щяха да бъдат напълно беззащитни.

Или ако беше пристигнал по-рано, за да използва гърмежите на фойерверките като прикритие и да стреля, докато по поляната играеха деца и всички гледаха към небето?

Тя обви ръце около корема си и се заклати напред-назад.

— Стегни се — промърмори на себе си. — Просто се стегни. Няма смисъл да мислиш какво би се случило, ако беше постъпил по друг начин. Полицията ще го залови.

Върна се в банята, наплиска лице със студена вода и изчака гаденето да премине. Докато се облече, Зейн вече се качваше обратно по стълбите.

— Исках да видя дали си се облякла. Лий трябва да огледа спалнята.

— Разбира се.

Зейн дойде при нея и я погали по бузата.

— Ужасно си бледа.

— Ще се оправя, след като пийна кафе. Отивам да приготвя. — Дарби погледна надолу към подножието на стълбището, където чакаше Лий. — Радвам се да те видя, началник. — Тръгна да слиза. — Дори не чух изстрелите и трясъка на стъклата. Събудих се, когато Зейн ме бутна от леглото на пода.

— Не се тревожи, мила. Ще го заловим. Поне това мога да ти обещая.

Дарби кимна и влезе в кухнята да направи кафе. Пиеше го на бавни глътки, когато Лий и Зейн се върнаха. Смяташе се за достатъчно наблюдателна, за да разчита изражението на околните, и по лицата им забеляза изписана силна тревога.

— Божичко, не е уцелил никого, нали?

Лий поклати глава и седна до нея.

— Сайлъс се обади. Отново са нападнали кантората на Зейн. Този път са оставили обидни надписи. Боята още не е изсъхнала. Изпратих двама полицаи да нагледат и твоята къща.

— Значи може би Дрейпър е влязъл с взлом преди Майк да монтира охранителната система.

— Възможно е. Трябва да изчакаме да се съмне, за да огледаме откъде е стрелял по вратата. Освен това ще отидем до дома му и ще си поговорим с роднините му.

— Добре.

Лий я потупа по ръката.

— Ти си силна жена, Дарби.

— В момента не съм, но вярвам в системата. Помогна ми, когато се нуждаех от помощ. Знам, че ще го заловите. Та къде ще избяга? И ще го вкарате в затвора. Само че…

— Какво?

Тя погледна към Зейн.

— Би било прекалено голямо съвпадение, поради обстоятелствата, но може да не е бил Клинт Дрейпър. Зейн, ти си бил прокурор. Възможно е някой престъпник, когото си тикнал в затвора, да е излязъл. По изражението ти съдя, че си обмислил и тази възможност.

— Да — съгласи се той. — Но съм сигурен, че е бил Дрейпър. Напълно в негов стил е да надраска кантората с надписи. А и се обзалагам, че някой бивш затворник, който е успял да ме проследи чак дотук, е достатъчно умен, че да пише без правописни грешки.

Телефонът на Лий звънна, той стана и се отдалечи, но се върна преди да е приключил разговора.

— Дарби, съжалявам, но и твоята къща е пострадала. Груби надписи с боя. И… е оставил следи. Ще изпратим проби на криминалистите. Вече разполагаме с проби от Клинт за сравнение. Но все пак е нужно време. Резултатите от анализа на отпечатъци излизат по-бързо, а от тях имаме предостатъчно.

— Трябва да отида да видя…

— Никъде няма да ходиш — спря я Лий преди Зейн да успее да се намеси. — В момента къщата ти е местопрестъпление и не бива да се приближаваш. Ако ти трябва нещо, ще ти го донесем.

Изведнъж Дарби погледна Лий право в очите.

— От какво сте взели ДНК пробите?

— Остави разследването на нас — потупа я той по ръката. — Моля ви, не излизайте от тук. Ние ще си поговорим със семейство Дрейпър. И не пипайте нищо в спалнята, за да могат хората ми да направят снимки. — Той се наведе и целуна Дарби по главата. — Никой няма да посяга на семейството ми безнаказано. Уверявам те.

— Ще те изпратя.

Дарби остана на масата, докато Зейн се върне.

— От какво са взели ДНК пробите? Лий ти каза току-що. Имам право да знам.

— Изпикал се е пред вратата на кантората ми. А в твоята къща… открили са сперма по изтривалката.

Дарби въздъхна.

— Добре че не си купих скъпа изтривалка.

— Само за това ще го спукам от бой, а го казвам като човек, който предпочита да си служи с думи, вместо с юмруци. Дарби, аз…

Дарби се наежи.

— Не смей да се извиняваш. Аз качих Трейси в колата и я доведох при теб. И двамата сме виновни. — Макар в очите й да напираха сълзи, тонът й беше гневен. — Няма нужда да ми се извиняваш за нищо. — Тя избърса с длан няколкото сълзи, които все пак се търкулнаха по бузите. — Зод иска да излезе навън.

Кучето подскачаше пред вратата и Зейн нямаше друг избор освен да се съгласи.

— Аз ще го изведа… на каишка. Би ли опитала да опържиш яйца?

— Разбира се, само не знам как ще се получат.

— Едва ли ще станат по-зле от моите.

Той взе каишката и я сложи на кучето.

— Ако беше сама у вас…

— Преди малко в спалнята и аз премислях всякакви страшни възможности, но няма значение какво е могло да стане. Гледай да огладнееш от разходката, за да успееш да преглътнеш яйцата.

Под светлината на охранителните прожектори, Зейн разходи кучето и използва повода да отиде до мястото, където вероятно беше застанал стрелецът. Като прокурор беше оглеждал безброй местопрестъпления и беше изчел купища полицейски доклади. Затова държеше Зод изкъсо. Когато кучето започна да души въздуха и опъна каишката, Зейн го последва.

— Внимателно. Ако замърсим местопрестъплението, Лий здраво ще ме смъмри.

Пристъпваше бавно и не се наложи дълго да следват дирята. Още по-предпазливо той взе кучето в ръце и търпеливо понесе шаването му и езика, с който ближеше лицето му, докато оглеждаше земята.

Видя прясна кръв.

— Виж ти — промърмори. — Стой мирно. — Клекна и, стиснал здраво нашийника на Зод, извади телефона от джоба си с другата ръка. Направи няколко снимки, а после се придвижи назад, докато се отдалечи достатъчно, че да може да пусне кучето отново на земята. Задърпа го за каишката до място, където можеше да си свърши работата без да унищожи уликите. През това време се обади на Лий.

— Открих нещо и преди да ми се скараш, държа да отбележа, че не съм стъпвал на местопрестъплението. Сега ще ти изпратя няколко снимки. Изпрати полицаи. Били са двама, Лий, и единият е оставил кървави следи.

Изпрати снимките и премисли внимателно какво означават следите, докато се прибираше със Зод за ранната закуска.

Дарби стоеше пред печката и гледаше намръщено тигана.

— Бяха сурови, а само след няколко секунди се препържиха. Но не ги изгорих, затова… — Тя се обърна и видя изражението му. — Какво има?

— Тръгнали са си, не се тревожи.

— Стрелецът не е бил само един?

Зейн кимна и се наведе да откачи каишката на кучето.

— Зод надуши дирята им. Добро куче е той. — Погали го и сипа храна в купичката на животното. Зод се нахвърли на храната като лъв на газела.

— Открих кръв.

— Кръв ли? Но…

— Не съм следовател, но съм участвал в достатъчно разследвания. Доколкото видях, са били двама и единият е ударил другия с камък. — Зейн извади чинии. — Имаше кръв по земята, по един камък, счупени клони на храсти, следи от влачене. — Сви рамене. — Когато се съмне, ще открият още улики, но най-простото обяснение е, че са били двама и единият е влачил другия след като го е ударил с камък.

Дарби го проследи с поглед как вади вилици от чекмеджето.

— Много си спокоен.

— Случаят е загадка, която трябва да бъде разбудена, затова ми е интересно. А и сега ще закусваме и ще пием кафе. — Той я погали по ръцете, както преди малко беше потупал кучето, за успокоение. — Още съм ядосан, но сега трябва да разрешим случая. Лесно е да се досетим, че единият е бил Клинт Дрейпър, логично е, има мотив. Но защо му е на Клинт да удря съучастника си с камък, след като е носил пушка? Или пък другият е ударил Клинт?

— За да ни защити ли? Няма никаква логика — призна тя, докато сипваше яйцата по чиниите. — Защо другият е бил в гората посред нощ? И, ако е искал да ни спаси, защо не е вдигнал шум да ни събуди?

— Ето, разсъждаваш логично. Възможно е вторият човек да е бил приятел на Клинт, например онзи, при когото се е скрил. Може да са се скарали и да са се сбили.

Дарби измърмори замислено и опита яйцата. Безсолни бяха.

— Може да са се уплашили и да са хукнали да бягат, но и в това няма никаква логика.

Зейн поръси своите яйца с пипер.

— Но от друга страна, скъпа, говорим за Клинт Дрейпър. Рядко се срещат по-големи глупаци от него.

— Възможно е, но все пак провери дали някой осъден от теб престъпник не е излязъл наскоро от затвора.

— Да, ще проверя, но Лий вероятно ще арестува Клинт бързо, а с отпечатъците и ДНК пробите ще го тикне в затвора за нула време. — Яйцата не бяха чак толкова зле и Зейн си сипа допълнително. — Лий е ужасно ядосан.

— Видях.

— Той по принцип си върши съвестно работата, но щом е ядосан, ще прибере Клинт Дрейпър още по-бързо. Все пак…

— Семейство Дрейпър е голямо — довърши тя мисълта му. — А като истински южняци, хич няма да им се понрави, че са арестували техен роднина.

— Виж ти, опознала си южняшкия нрав. Затова и двамата трябва да бъдем много предпазливи. Добре че си взехме куче пазач.

Дарби погледна към Зод. Той си беше изял закуската и сега лежеше по гръб с крака във въздуха и изплезил език. Тя се усмихна и попипа медальона на шията си.

— Можем да разчитаме на него.

— И един на друг. — Зейн я стисна за ръката.

Сякаш някой го беше убол с игла, Зод изведнъж скочи и със силен лай изтича към входната врата.

— Полицаите пристигат — каза Зейн. — Едно обаче е сигурно. Никой не може да влезе в къщата, без Генералът да го надуши.

Той стана и занесе чиниите в мивката.

— Аз ще ги измия. Ти отиди да озаптиш звяра.

Дарби стана и въздъхна.

— Обичам те, Уокър. — Когато той се обърна с усмивка, тя сви рамене. — Просто моментът ми се стори подходящ да ти го напомня.

— Всеки момент е подходящ за подобни думи. И аз те обичам.

С ясното съзнание, че това е самата истина, Дарби отиде да успокои кучето и да отвори на полицаите.