Емилиян Станков
Опрени жестоко в перверзна възхита…

Опрени жестоко в перверзна възхита

два жезъла огнени в моята слабост

отварят, затварят на сцена разбита

завесата тежка — театър без радост.

 

Вкусът ни изтръпва от чакане,

в нервните стомаси подло никнат гъби,

днес за утре лъжем в празно бачкане,

безбожие ухилено в лицата ни се зъби.

 

Жлезите взеха властта и сега

не плача, избягвам да пея,

на средната възраст пада снега

и страстите чистите бягат от нея.