Умберто Еко
Как да не се забравят педофилите

Сигурно си спомняте педофилите. Преди няколко години изведнъж взеха да ни се привиждат на всеки ъгъл. Започнахме да държим децата на къса каишка, в някои страни организираха граждански протести, а онези, които обичат малчуганите и които — едно време, — ако им се изпречеше хлапе в супермаркета или в коридора на влака, го избутваха леко встрани с погалване по главата, сега много внимаваха как се държат, и дори за да не бъдат заподозрени на мига в нечестиви подбуди, си позволяваха да подритват децата и да демонстрират с жестове и погледи отвращението си от всяко човешко изчадие, което не е достигнало поне следказармена възраст.

Всички знаеха, разбира се, че педофилите ги е имало, откак свят светува, всички са ни учили като малки да не приемаме бонбони от непознати, така както добродетелните девойки още от пубертета се научаваха да не тръгват след господина, който ги кани да им покаже колекцията си от китайски порцелан. И въпреки че го знаехме, бяхме убедени, че педофилията внезапно е добила космически размери. По причина също, че ако някога педофилите гледаха да останат незабелязани, сега бяха започнали да се показват в интернет, сякаш да предупредят всички за натрапчивото си съществуване, и така излизаше наяве, че средният педофил е не само мръсник, но и малоумен, защото май беше единственият, който още си мислеше, че онлайн връзките са нещо лично и недостъпно за чужди очи.

После внезапно престанаха да говорят за педофилите. Вече от години се случва да отворим вестник и да не намерим нито ред за разните там господа, които се мазнят на децата в обществените градинки, или пък за вманиачени чичовци, опипващи племенниците си. Всички като че изведнъж се превърнаха в — знам ли? — геронтофили.

Да оставим настрана педофилите. През последните два месеца определено нямахме време да ги мислим, защото бяхме заети да обръщаме надолу бутилките с минерална вода, за да проверим дали не изпускат от някоя невидима цепнатинка, и тренирахме да надушваме прахове за пране и белина, та да можем веднага да установим наличието им, когато поднесем чаша с вода към устата си. Много неприятно, още повече че педофилите създават грижи само на родителите с деца в крехка възраст, докато отровителите на минерална вода са проблем за всички, включително за ергените и столетниците без семейства.

Сигурно обаче сте забелязали, че вече ги няма отровните бутилки минерална вода. Дали заради празниците, или заради очакването да избухне бомба на площад „Сан Пиетро“, или пък заради експлозива от „Наслаждение“^[1], изпратен на Проди^[2] — даваме ли си сметка, между другото, че ако се абстрахираме от осъдителния според всеобщото мнение опит за покушение, съсипаха и един прекрасен роман, защото кой ще посмее от тук нататък да си купи „Наслаждение“ от някой букинист?, — ала вестниците престанаха да пишат за минерална вода. Или престъпниците са се разкаяли, или им е писнало от тази, в общи линии, тягостна игричка, или силите на реда са затегнали контрола, не знам, но е факт (ако не четем онова, което не го и пише вече във вестниците), че може най-спокойно да се пие минерална вода.

Не ми се иска да прекалявам с оптимизма, обаче и атипичната пневмония изчезна. Всъщност напомни за себе си преди няколко дни, но ставаше дума за спорадичен случай. Като епидемия си оправдава името, атипична е. От етимологична гледна точка епидемия, която не плъзне подобно на плевел сред цялото население, няма правото да се нарича епидемия.

Наблюдателният читател би могъл от тук насетне да продължи моя списък и да си припомни множество явления, представени като епидемични и останали в центъра на вниманието за не повече от една сутрин, най-много един сезон. При това положение закономерно възниква подозрението, че с цел запълване на страници или минути телевизионно време, чрез които да се поддържа доброто настроение на читателя или зрителя, средствата за масова комуникация са склонни да преувеличават определени случки. По този начин създават подражатели (някой може да не се е бил сетил и да си каже: „Я виж, колко добра идея — да предложиш бонбонки на непознато дете, гледай ти каква хрумка — да инжектираш белина в бутилките с минерална вода!“), но след известно време на лудите им писва да подражават, а вестниците и телевизията решават, че предъвкването на все същата история вече не им носи публика. И така явлението бива архивирано.

Трябва да отбележим, че в случая с минералната вода, като изключим реалните действия на някой безумец, в голямата си част реакциите се дължаха на масова психоза и се стигаше дотам разни хора да си правят промивка на червата само защото са отворили бутилка с мирис на тапа. Докато педофилите наистина ги има, все още, както винаги, и да считаме въпроса за приключен, би довело до сваляне на гарда, което не е редно. Но така вървят нещата в този свят — продължаваме да се поддаваме на лошия навик да викаме „Дръжте вълка“^[3] за щяло и нещяло, и когато престанат да ни обръщат внимание, някой неминуемо бива изяден.