Умберто Еко
Как се говори за животните

Ако не сте винаги в час със събитията, то тази история се случи в Ню Йорк преди няколко години.

Сентръл Парк, зоологическата градина. Група момчета играят близо до басейна с белите мечки. Едно от децата предизвиква останалите да се хвърлят да поплуват при мечките; за да накара приятелите си да скочат във водата, им скрива дрехите, те влизат, плацикат се около един кротък и сънлив мечок, започват да издевателстват над него, той се ядосва, протяга лапа и изяжда, по-точно схрусква две деца, като оставя парчета наоколо. Идва полиция, долита дори кметът, спорят дали да убият мечока, признават, че вината не е негова, биват написани няколко сензационни статии. Децата, гледай ти, се оказват с испански имена: пуерториканчета, може би цветнокожи, може би наскоро пристигнали, така или иначе, склонни към пакости и перчене като всички момчета, които се събират на банди из бедните квартали.

Интерпретациите са различни, до една доста крайни. Много разпространена, поне гласно, е циничната реакция: естествен отбор, като са толкова глупави да плуват с мечка, са си го заслужили, аз и на петгодишна възраст нямаше да скоча там. Социалната интерпретация: бедни прослойки, ниско образование, уви, субпролетариатът се познава и по липсата на предпазливост и предвидливост. Ама какво ниско образование, питам се, след като дори най-бедното дете гледа телевизия и чете в учебниците, че мечките разкъсват хората, а ловците ги убиват?

И тогава се запитах дали децата не са влезли във водата точно защото гледат телевизия и ходят на училище. Тези хлапета вероятно са станали жертва на гузната ни съвест, интерпретирана от училището и средствата за масова информация.

Човешките същества винаги са били безмилостни към животните и когато са си дали сметка за собствената си жестокост, са започнали ако не да ги обичат всичките (тъй като най-спокойно продължават да ги ядат), поне да говорят добро за тях. Пък и ако се замислим колко неща, извършени против хората, има да им се прощават на медиите, на училището, на обществените институции, общо взето, им излиза изгодно психологически и етически да се занимават с добротата на животните. Оставят да измират децата от Третия свят, но призовават децата от „първия“ да почитат не само водните кончета и зайчетата, а и китовете, крокодилите, змиите.

Забележете, че сам по себе си този образователен подход е правилен. Прекалява се обаче с възприетата техника за убеждаване: за да се разбере, че животните заслужават да оцелеят, те биват очовечавани и оприличавани на куклички. Не се споменава, че имат право на живот, въпреки че по природа са диви и кръвожадни, а им се зачита правото на уважение, като биват представяни мили, смешни, добродушни, добронамерени, мъдри и предпазливи.

Едва ли има същество, по-безразсъдно от леминга, по-лениво от котката, по-лигаво от кучето през август, по-смрадливо от прасенцето, по-истерично от коня, по-загубено от нощната пеперуда, по-лепкаво от голия охлюв, по-отровно от пепелянката, по-лишено от въображение от мравката и по-некреативно в музикално отношение от славея. Просто се налага да обичаме — а ако съвсем не можем, поне да уважаваме — тези и други животни такива, каквито са. Някогашните приказки прекаляваха с лошия вълк, а днешните прекаляват с добрия вълк. Нужно е да спасим китовете не защото са добри, нужно е да ги спасим, понеже са част от природната подредба и допринасят за екологичното равновесие. Нашите деца обаче са възпитани с говорещи китове и с вълци, които се записват във Францисканския орден, да не споменаваме вездесъщите мечета Теди.

Рекламите, анимационните филмчета, илюстрованите книжки са пълни с мечки, които са добри душици, подвластни на правилата, гальовни и самопожертвователни. Обидно е за една мечка да ѝ се каже, че има право на живот, защото — както се изразяват в моя край — е „голяма и дебела, щурава и смела“. Затова подозирам, че горките деца от Сентръл Парк са загинали не поради липса, а поради твърде голяма доза образование. Жертви на жалката ни съвест.

За да ги накарат да забравят колко са лоши хората, прекомерно са им обяснявали, че мечките са добри. Вместо честно да си им кажат какви са и хората, и мечките.