Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Come diventare cavaliere di Malta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2022 г.)

Издание:

Автор: Умберто Еко

Заглавие: Как се пътува със сьомга

Преводач: Вера Петрова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: сборник

Националност: италианска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 26.10.2018

Редактор: Елена Константинова

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Боряна Красимирова

Коректор: Нели Германова

ISBN: 978-619-02-0304-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7685

История

  1. — Добавяне

Получих писмо на хартия със знака на Ordre Souverain Militaire de Saint-Jean de Jérusalem — Chevaliers de Malte — Prieuré Œcuménique de la Sainte-Trinité de Villedieu — Quartier Général de la Vallette — Prieuré de Québec, в което ми предлагат да стана рицар на Малтийския орден. Щяха повече да ме зарадват два реда от Карл Велики, но все пак веднага уведомих децата си — да знаят, че баща им не е за изхвърляне. После потърсих из рафтовете на моята библиотека книгата на Шафанжон и Галимар Флавини Ordres et contre-ordres de chevalerie, Париж, 1982, в която са публикували списък на псевдоордени на Малта, разпространен от истинския Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, със седалище в Рим.

Съществуват още шестнайсет ордена на Малта, носещи почти едно и също име (с минимални изменения), и всички се редуват да се признават и отричат един друг. През 1908 г. руснаци основават орден в Съединените щати, който в по-ново време бива ръководен от принц Роберто II Патерно̀, Айербе Арагон, херцог на Перпинян, начело на Арагонския кралски двор, претендент за трона на Арагон и Балеарските острови, Велик магистър на Военния орден на огърлицата на света Агата от Патерно̀ и на Ордена на кралската корона на Балеарските острови. Но от този клон през 1934 г. се отцепва един датчанин, който основава друг орден и поверява канцлерството на Петер, принц на Гърция и Дания.

През 60-те години един дезертьор от руския клон, Пол дьо Грание дьо Касаняк, основава орден във Франция и избира за протектор югославския крал Петър II Караджорджевич. През 1965 г. бившият югославски крал Петър II се скарва с Касаняк и създава в Ню Йорк друг орден, чийто Велик приор е Петер, принц на Гърция и Дания, който после го напуска и минава към датския орден. През 1966 г. канцлер на ордена се явява някой си Роберт Басараба фон Бранкован Химшиашвили, който обаче бива изключен и основава Ордена на рицарите икуменисти на Малта, чийто имперски и кралски протектор ще стане принц Енрико III Костантино ди Виго Ласкарис Алерамико Палеолог на Монферат, наследник на византийския трон, принц на Тесалия, който впоследствие ще основе друг малтийски орден, Приорат на САЩ, докато Басараба през 1975 г. ще се опита да слее своя орден с Приората на Троицата от Вилдийо, който е този моят, но безуспешно. Откривам също един византийски протекторат; един орден, основан от румънския принц Карол, отделил се от Касаняк; един Велик приорат, в който Велик байи е някой си Тона-Бартет, а югославският принц Андрей — бивш Велик магистър на ордена, основан от Петър II — е Велик магистър на Приората на Русия (обаче по-късно принцът се оттегля и орденът променя името си на Велик кралски приорат на Малта и Европа); един орден, основан през 70-те от един барон на Шоабер и от Виторио Буза, православен архиепископ в митрополията на Бялисток, патриарх на западната и източната диаспора, президент на Република Данциг (sic), президент на Демократична република Белорусия и Велик хан на Татария и Монголия, под името Виктор Тимур II; и един Велик международен приорат, създаден през 1971 г. от споменатия по-горе Негово Кралско Височество Роберто Патерно̀ заедно с барона маркиз на Аларо, чийто Велик протектор през 1982 г. става един друг Патерно̀, глава на императорския дом Леопарди Томасини Патерно̀ от Константинопол, наследник на Източната римска империя, провъзгласен за законен приемник от Ортодоксалната апостолическа католическа църква с византийски ритуал, маркиз на Монтеаперто, граф към трона на Полша.

През 1971 г. в Малта се появява моят орден след отцепване от Басарабския, под височайшата протекция на Алесандро Ликастро Грималди Ласкарис Комено Вентимиля, херцог на Ла Шастр, управляващ принц и маркиз на Деол, като този път Велик магистър е маркиз Карло Стивала дьо Флавини, който след смъртта на Ликастро привлича Пиер Пасло, наследил титлите на Ликастро, както и тези на Негово светейшество архиепископа и патриарх на Ортодоксалната белгийска католическата църква, Велик магистър на Суверенния военен орден на Храма в Йерусалим и Велик магистър и йерофант на Вселенския масонски орден на древния и първичен ритуал на обединените Мемфис и Мизраим.

Върнах книгата на мястото ѝ. Може би и в нея се съдържа фалшива информация. Бях установил обаче, че все към нещо трябва да принадлежи човек, за да не се чувства като последния глупак. Ложата П-2 я разпуснаха, на „Опус Деи“ ѝ липсва дискретност и всички започват да те одумват. Избрах Италианската общност на блокфлейтата. Единствена, Истинска, Древна и Приета.

1986

Край