Умберто Еко
Как се следват инструкции

На всеки се е случвало да се измъчи в някое кафене с една от онези захарници, чийто капак пада като гилотина веднага щом клиентът се опита да измъкне лъжичката, така че тя се изстрелва във въздуха и пръсва захарта из цялото помещение. Всекиму е идвало на ума, че който е изобретил този съд, заслужава да бъде затворен в концентрационен лагер. Той обаче вероятно в момента се наслаждава на плодовете от престъплението си на някой частен плаж. Веднъж американският комик Шели Бърман подхвърли, че същият този човек скоро ще измисли сигурен автомобил, чиито врати ще се отварят отвътре.

Години наред управлявах автомобил, безупречен в много отношения, с изключение на това, че пепелникът на шофьора се намираше на лявата врата. Всеки знае, че воланът се държи с лявата ръка, а дясната остава свободна за скоростния лост и други необходими действия. И ако, докато се шофира, се пуши (признавам, че е лошо), се пуши с дясната ръка. Щом се пуши с дясната, то за да се изтръска пепелта вляво от собственото ляво рамо, се налага да се изпълни сложна операция, като се отклони поглед от пътя. Ако колата, какъвто е случаят с тази, която имам предвид, вдига сто и осемдесет километра в час, да се изтръска пепелта в пепелника при разсейване на вниманието за няколко секунди, означава да се извърши содомитско прегрешение спрямо някой тир. Господинът, измислил тази работа, по професионален начин е причинил смъртта на много хора — не от рак на белите дробове, а поради сблъсък с чуждо тяло.

Аз изпитвам удоволствие, когато използвам компютърни програми за писане. Щом си купите нова програма, ви връчват кутия с дискети, книжка с инструкции и лиценз на цена от осемстотин хиляди до милион и половина лири, и за да се научите да работите с нея, можете да се обърнете или към инструктор от фирмата, или да следвате упътването. Инструкторът от фирмата обикновено е бил обучаван от онзи, който е измислил споменатата по-горе захарница, и е целесъобразно да го простреляте с „Магнум“ в мига, в който стъпи в дома ви. Ще ви лепнат двайсетина години, с добър адвокат и по-малко, но пък ще спестите време.

Бедствието надвисва, щом прибегнете до книжката с инструкциите — и моите наблюдения се отнасят до всякакви книжки с инструкции за всякакви видове продукти на информационните технологии. Упътването за компютърна програма се явява под формата на пластмасова кутия с режещи краища, която трябва да се оставя на недостъпно за деца място. Когато извадите книжките от кутията, те се оказват много на брой, всяка с по много страници, подвързани с армиран бетон и съответно непреносими от хола до работния кабинет, озаглавени по начин, който не дава да се разбере коя да се чете първа. Не толкова садистично настроените компании обикновено ви подсигуряват с две такива, а по-перверзните — с четири.

Отначало изглежда, че първата изрежда нещата стъпка по стъпка, като за тъпаци, втората инструктира запознатите с материята, третата — професионалистите, и така нататък. Грешка! Всяка една казва неща, дето ги няма в другите; нещата, от които имате непосредствена нужда, са в книжката за инженери, тези за инженери са в книжката за тъпаците. Освен това са предвидили, че в следващите десет години ще трябва да допълвате инструкциите, затова са направили ръководствата като класьори с около триста хвърчащи листа.

Който си е имал работа с класьори, знае, че след една-две справки, като оставим настрана трудното обръщане на страниците, скобите се деформират; скоро класьорът се разпада и листовете се посипват из цялата стая. Човешките същества, търсещи информация, са свикнали да ползват предмети, наречени книги, да кажем, с оцветени краища на страниците или с изрязани страници като на телефонните указатели, така че да могат веднага да намерят каквото им е нужно. Авторите на упътвания за компютърни програми пренебрегват тази напълно човешка привичка и предлагат помагало, чиято трайност е приблизително осем часа. Единственото разумно решение е да се разчленят наръчниците, да се изучават в продължение на шест месеца с помощта на етрусколог, да се синтезират в четири фиша (което е достатъчно) и да се изхвърлят.