Дж. Р. Уорд
Избраницата (71)

68

На следващата вечер, докато се изкачваше от мазето на ранчото, Лейла имаше чувството, че с всяко стъпало остарява със сто години. Кор вече стоеше до печката и приготвяше яйца, бекон и отново цял хляб печени филийки.

Погледна я и от начина, по който очите му се плъзнаха по все още влажната й коса и дънките и пуловера, които бе намерила в дрешника и бе облякла, Лейла разбра, че се опитва да запомни и най-малката подробност.

— Ще ми се да носех бална рокля — каза дрезгаво.

— Защо? Изглеждаш невероятно.

Лейла повдигна ръба на пуловера и прочете написаното върху него. ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ НЮ ЙОРК.

— Доста неугледно.

Кор поклати бавно глава.

— Не забелязвам дрехите ти, никога не го правя и една скъпа рокля не би променила нищо. Не виждам мокра коса, а усещам кичурите й между пръстите си. Не виждам бледи бузи, а усещам вкуса на устните ти върху моите. Ти изпълваш всичките ми сетива наведнъж, обич моя. Ти си много повече от всяко едно нещо у теб поотделно.

Лейла примига, за да пропъди сълзите, и отиде до кухненския шкаф. Опитвайки се да не рухне, попита:

— Ще имаме ли нужда от чинии и вилици, и ножове?

Оказа се, че нямаха нужда от нищо от това.

След като Кор приготви храната, те я подредиха върху масата, където тя си остана да изстива недокосната. Разбра, че времето им наистина свършва, когато той започна да поглежда непрекъснато към часовника.

А после всичко свърши.

— Трябва да вървя — заяви дрезгаво.

Очите им се срещнаха и той се пресегна над масата и улови ръката й. Погледът му беше светнал, защото и той бе също толкова емоционален, тъмносините му очи бяха грейнали от скръб и обич.

— Искам да запомниш нещо — прошепна.

Лейла подсмръкна и се опита да бъде силна като него.

— Какво?

Той заговори на Древния език:

— Където и да отидеш, никога няма да бъдеш далече от мен. Където и да спиш, ще бъдеш до мен. Каквото и да ям, ще го споделям с теб, и когато сънувам, отново ще бъдем заедно. Обич моя, ти никога няма да си отидеш от мен и аз никога няма да имам друга. До нощта, в която умра.

На върха на езика й бе да му каже, че това е невъзможно. Ала сякаш прочел мислите й — както обикновено — той просто поклати глава.

— Как бих могъл да бъда с друга, освен с теб?

Лейла се изправи, разтреперано, непохватно, и когато отиде при него, той разтвори колене, та тя да застане между тях.

Когато се наведе, за да го целуне за последен път, сълзите й покапаха по бузите му.

— Обичам…

Не можа да изрече последната дума. Гърлото й се беше свило.

Ръцете на Кор се плъзнаха нагоре по тялото й, докато не уловиха лицето й в шепи.

— Всичко си струваше.

— Какво? — попита тя задавено.

— Всичко, дошло преди този момент, когато съм обичан от теб. Въпреки че трябва да се разделим, мога да заявя с цялото си сърце, че онова, което изпитвам към теб, направи всичко да си струва.

А след това, с една последна целувка, си отиде.