Майк Лосън
Труден противник (44)

43

Демарко не можеше да повярва на ушите си.

Бяха използвали съдебните заповеди, с които се бяха снабдили от недотам уважаемия съдия Уолтър Хоугланд, бяха се свързали с телефонните компании и банките и бяха проучили миналото на бармана и сервитьорката. И двамата бяха затънали в неплатени вноски по кредитните си карти, а освен това барманът явно беше пропаднал комарджия, ако се съдеше по екскурзиите до Атлантик Сити, които предприемаше почти всяка седмица. Но нито Джак Морис, нито Кейти Толивър бяха получили някаква необяснима сума пари, след като Розентал беше арестуван. Нито един от двамата не беше внасял пари в сметката си и не беше погасявал дългове по кредитните си карти. Ако наистина ги бяха подкупили, им бяха платили в брой, а той нямаше как да докаже това.

Справката от телефонната компания показваше, че и Морис, и Толивър имат по няколко приети обаждания от предплатен мобилен телефон — но не един и същ. Когато Джъстин накара телекомите да открият къде са апаратите, от които се бяха обадили на свидетелите, оттам й отговориха, че въпросните устройства са изключени или извън обхват. Дявол да го вземе! Демарко беше сигурен, че именно Ела Филдс се е обаждала на Морис и Толивър от предплатените телефони, но отново нямаше как да го докаже.

Побеснял от гняв, Демарко отиде в „Макгилс“ и още веднъж се опита да притисне Джак Морис и Кейти Толивър, но и двамата отново го излъгаха. Кейти твърдеше, че се е обаждал нейният отговорник от анонимните наркомани, и когато Демарко настоя да му каже как се казва той, Кейти му отговори: „Неслучайно се казва организация на анонимните наркомани“. Демарко я уведоми колко време може да лежи в затвора за лъжесвидетелстване, като удвои евентуалната й присъда. Освен това заяви, че могат да я осъдят за възпрепятстване на правосъдието, ако лъже. По дяволите, може би дори прокурорът щеше да намери начин да я изкара съучастничка в убийството на Доминик Динунцио, тъй като очевидно помагаше на Тоби Розентал да не влезе в затвора. В продължение на една минута Кейти изглеждаше така, все едно всеки момент ще повърне, но не се огъна.

Морис, от друга страна, изобщо не се притесни. Джак се оказа доста по-корав, отколкото Демарко очакваше. Обясни му, че от време на време играе по малко хазарт, че е взел пари назаем от някаква мутра и човекът понякога му се обажда, за да го тормози. Но не искаше да каже на Демарко името му: „Може и да не ми счупи краката, защото съм се забавил малко с връщането на дълга, но ако кажа името му на прокурора, със сигурност ще ходя с патерици през следващите няколко месеца“.

Съдебните заповеди, за които двамата с Джъстин бяха положили толкова много усилия, се оказаха напълно безполезни.

Той се обади на Джъстин, за да я информира как стоят нещата, и се впусна в продължителна гневна тирада. Не можеше да открие Филдс. Не можеше да докаже, че тя е извършила престъпление. Не можеше да докаже, че е оказала натиск върху свидетелите, нито че е накарала Едмундо Ортис да изчезне, нито че се е опитала да убие Естер Бърман. През цялото време, докато крещеше, Джъстин се опитваше да го прекъсне, за да му каже нещо. Най-сетне Демарко изохка:

— И така, сега не знам какво да правя, мамка му.

Джъстин му отговори:

— Ако млъкнеш за две секунди и ме оставиш да кажа нещо, имам една добра новина за теб.