Любомир Розенщайн
Не съм пролет

Не съм пролет

и в мен нищо не никне

не избликват цветя от

потъналите в земята луковици

не извират води от дълбокото

под стопения сняг

не се чува растежът на кълн.

 

Земята е тъмна в мен

напусната дори от снега

но не защото огрява я слънцето

и не защото се готви да стане килим

от лалета и нарциси, и минзухари

или постелка за житото.

 

Напусна я всичко тази моя

студена и сива земя

в която само аз оцелявам

като отдавна изсъхнало, кухо дърво,

което проскърцва под вятъра

и никога няма да види отново

листа или птици в гнездата си…