Елин Пелин
Бог убил те, птицо кукувицо!

Бог убил те, птицо кукувицо!

Че и тая проклета година

ме закука ратай по чужбина,

пак далече от невяста драга,

що оставих във сълзи на прага

с мъжко дете още пеленаче,

при жив баща неволно сираче!

 

Бог убил те, птицо кукувицо!

Сиромах ме и сега закука,

както всяка пролет ме закукваш —

сиромах и с мъка на сърцето,

с една повеч бръчка на лицето,

с бели косми повеч на главата,

със ядове повече в душата!…

 

Ишу, ишу, птицо кукувицо!

Иди кукай в тилилейски гори,

иди кукай у цареви двори,

иди кукай в пашови конаци,

пред лихварски железни капаци.

Иди кукай в чорбаджийски къщи,

де бедняшко се лице не мръщи!…

Недей кука пред механи студени,

дето гинем млади и зелени.

С лошо име, лоша прокопсия

скърби давим с вино и ракия!…

 

Ишу, ишу, птицо кукувицо!

Иди кукни в тилилейски гори,

иди кукни у цареви двори!…

Бог убил те, птицо кукувицо,

иди кукни, иди пукни!…