Антон Донев
Идеалният мъж

— Ах, докторе, това е ужасно, това е отвратително, просто не мога да намеря сили да ви го разправя.

Мими № 16 подсуши очите си със сълзоочистител, въздъхна внимателно и продължи:

— Нали знаете, напоследък е модерно да се отглеждат домашни лъвове. Наподобява някак на двадесетия век, а все пак е в стила на двадесет и втория: вместо някакви си кученца — лъвове. Е, взехме си ние един лъв. Беше прекрасно животно, всичките ми приятелки ужасно завиждаха. Направиха му стимулиращи инжекции и той се научи да говори френски и идеално да мие чинии. Съвсем свикнахме с него, а сега изведнъж, изведнъж… Вчера се върнах от космическата ревю комедия „Здрасти, Венера, как си?“, много интересна, идете да я видите. Ако не си намерите билет, аз мога да ви помогна… Върнах се значи вчера и заварих, че любимият ми Лео е изял… да, ужас!… изял мъжа ми…

Мими № 16 отново изхълца и побърза да поеме малко успокоителен газ от джобната си аптека.

— Вие не може да не познавате мъжа ми. Станчо № 223 се казва. Той е известен специалист по обезцветяване на цветните метали. А сега…

Лекарят се окашля съчувствено и смръщи вежди:

— Не е ли останало поне едно какво да е парче от покойния Станчо?

— Уви, много малко, докторе, вижте…

Мими № 16 отвори стерилна найлонова кутийка, в която се виждаше човешки зъб.

— Хм. Малко — изръмжа лекарят. — Трудно за възстановяване. Още повече, че психическата дейност…

— За това не се безпокойте, докторе. Аз имам абсолютно точни психо-мнемонични записи на цялата памет, психология, изживявания и чувства на покойния за последните пет години.

Тя посочи неголемия куфар, който бе оставила при вратата.

— Е, тогава може да се опита — каза лекарят и даде по диктофона нареждане да се подготви за операция биолабораторията М-73.

— А докато започнем, не е лошо да прегледаме записите, които сте направили.

Куфарът беше монтиран в психопрожекционния апарат и веднага на кълбовидния екран сред стаята светнаха мислите и изживяванията на Станчо № 223. Редуваха се най-различни образи и картини, прекъсвани от време на време от математически формули, образци от цветни метали, сметки за почистване на дрехи и други домакински спомени. Внезапно Мими № 16 трепна:

— Това тук не може ли да се изтрие, докторе? Този човек, когото виждате да ме целува в момента, всъщност е мой братовчед по бабина линия, но горкият Станчо не ми повярва. Защо да оставим такава дреболия да тревожи паметта му?

Лекарят мълчаливо натисна копчето на изтривателния механизъм. Малко по-късно Мими отново трепна:

— Ах, усойницата! Аз пък да не подозирам. И тази… тази… особа изтрийте, докторе. Явно, че напоследък тя му е замайвала главата. Съквартирантката, представете си! О, за нея…

Направиха се още няколко дребни корекции на паметта и психологията на Станчо № 223, а след това лекарят пристъпи към сложна възстановителна операция.

След няколко седмици Мими № 16 демонстрираше пред приятелките си своя възстановен съпруг.

— Ето го, мила. Същият си е. Този лекар действително е гений. А беше останал само един кътник.

Станчо се усмихваше любезно, сипеше комплименти, черпеше с плодови екстракти, а след това по даден знак се извини и изчезна в кабинета си.

— Ах, чуден е — възхищаваше се приятелката Пенка № 35, — великолепен!

— И знаеш ли — прошепна й тихо Мими № 16, — сега той стана идеалният мъж. Лекарят бе така мил да коригира до известна степен паметта и психологията му. Не можеш да си представиш колко съм доволна! Само на него не казвам, за да не се почувствува излъган…

Пенка № 35 се прибра късно вечерта в къщи. Въпреки това настроението й беше прекрасно.

— Мили — извика тя радостно и седна на коленете на любимия си Гарабед № 1 000 000, — хайде и ние да си купим един домашен лъв!