Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
debora (2023)

Издание:

Автор: Антон Донев

Заглавие: Фантастичен хумор

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Тип: сборник; разказ

Националност: българска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 30.VII.1966 година

Редактор: Антон Дончев

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Лазар Христов

Художник: Борис Димовски

Коректор: Маргарита Енгьозова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18704

История

  1. — Добавяне

Апаратчето беше малко и удобно, можеше да се носи в малкия джоб на сакото. Когато се насочеха мощните му лъчи към каквото и да е живо същество, те правеха всичките му тъкани абсолютно прозрачни. След неколкократни експерименти върху бели мишки, кучета и маймуни и преди да премине към опити върху човека, той най-първо прозорифицира тъща си, която беше обещала да му гостува три дни, а стоеше вече шест месеца.

Резултатът беше великолепен. Тъщата моментално изчезна. Няколко стола се събориха, но отново пак сами се изправиха на мястото си (тя винаги е била добра домакиня). След това се чу грозен вой, долапът се отвори и чиниите започнаха да излитат по посока главата на изобретателя.

Той бързо избяга навън. И без това нестабилната му нервна система беше стигнала до точката на кипенето.

— Аз съм гений! — крещеше си мислено той. — Аз съм исполин. Какво е Наполеон пред мене? Дървеница някаква! Нима той е можел да прозорифицира? А какво са Нютон, Дарвин, Едисон? Какво са…

— Сбийте се напред, граждани!

Потънал в мисли, той се бе качил на трамвая и сега кондукторката недвусмислено ръгаше железните си клещи в ребрата му. Той я погледна надменно, поиска да й направи забележка, но след това просто насочи апарата към нея. Кондукторката остана така изумена от собственото си изчезване, че дълго време беше съвсем вцепенена. Редицата граждани, които виждаха висящата във въздуха кондукторска чанта, решиха, че колата е на самообслужване и пущаха пари в нея, взимаха си ресто и сами си късаха билети…

Инженерът отиде най-първо при прекия си началник, след това при колегата си, който се опитваше да го измести, след това при касиера, който непрекъснато измисляше различни удръжки, след това при келнера, който упорито отказваше да му дава на кредит, и навсякъде оставяше празно пространство след себе си. А в главата му продължаваше да шуми мисълта:

— Аз съм гений! Ау, какъв гений съм аз!

На втория ден в къщи състави точен списък на всичките си врагове и неприятели, подлежащи на прозорифициране. Работеше систематично, по азбучен ред. Когато стигна до буквата „Л“, в стаята нахлу невидимата му тъща.

— Върни ми образа, мизернико! — изкрещя тя и отново започна да хвърля едри и дребни предмети по главата му. Той избяга навън, но пред вратата попадна на някаква плътна, прозрачна маса, която го посрещна с викове и невидими удари. Оказа се, че това са колегите от учреждението, които го бяха издирили. По някакъв необясним начин към тях се бяха присъединили и кондукторката, и келнерът, а сега и тъщата помоли да бъде приета в групата, като обеща редовно да си плаща членския внос.

Инженерът успя да избяга, но невидимите набързо, както седяха на тротоара и пречеха на движението, успяха да се организират, избраха ръководство и начертаха първоначални мероприятия за залавянето му.

Тежки дни настанаха за инженера гений. Много често той срещаше групата невидими, които с вой се нахвърляха върху него за голямо учудване на околната публика. Затова обикновено се движеше из глухи улички, озърташе се, криеше се в храстите на градинките. А нощем скачаше от градинската пейка, която бе заел временно, изтриваше студената пот от челото си и се ослушваше с настръхнали коси.

Накрая той не издържа и отиде в психиатрията.

— Добър ден — каза, — бих ви замолил да ме затворите. По възможност в буйното… Поне докато се успокоят духовете.

Хората го погледнаха учудено, след това го изпратиха за амбулаторната му карта, след това му съобщиха да се яви след три дни за окончателно решение. Той изрева неистово и прозорифицира двама от тях. Тогава те изглежда му повярваха и го вкараха в една единична килия.

Инженерът гений си отдъхна. Той изтри още веднъж потта си, отпусна се на коравото легло и се прозина. В този момент откъм ъгъла на стаята се чу ехиден смях. Инженерът изтръпна, но след това се успокои. Все пак с луд човек по-лесно можеш да се разбереш. Той се обърна към ъгъла и отвори уста, за да изкаже обикновените за случая поздравления, и извика от ужас. В ъгъла нямаше никого!

Дежурният докладва на началника си, че в единадесета килия на буйното отделение става нещо. Още от коридора се чуваха крясъци, викове, шум от трошене на мебели. Когато отвориха вратата, учудените слушатели видяха как твърдата кушетка се биеше със закачалката. Те разтъркаха очите си, погледнаха пак, а след това хукнаха към главния лекар, за да бъдат освидетелствувани и самите те… Кушетката за последен път се стовари върху закачалката, след това падна на земята. Закачалката полетя подир нея, след това към вратата, но се закачи в горния корниз и остана да виси там…

Оттогава нищо не се знае за самопрозорифициралия се гений. Тези дни във вестниците излезе съобщение до него, че ако в тридневен срок не се яви на работа, ще бъде уволнен дисциплинарно за безпричинно отлъчване.

Край