Стефан Епитропов
Ще цъфнат нови хризантеми

Умират цветовете есенни,

просветва зимна красота.

И в грижите си все унесени,

осъмваме сред белота.

 

Ей клюмналата хризантема —

обсипана е цяла в скреж…

По нещо всеки ден ни взема,

но пак се ражда нов копнеж!…

 

Зад хълма слънце превалява

и пада непрогледна нощ.

Но виж: звездите затрептяват

и лумва звездният разкош.

 

Така отрежда битието

и трябва да се примирим:

ще бъде светло днес небето,

а утре ще чернее дим…

 

И радост болката ще сменя…

Отново ще се сипе сняг…

Ще цъфнат нови хризантеми!…

Ще бъде тъй! И пак! И пак!…