Стефан Епитропов
Живот

През младостта им — горд, намръщен —

не й призна, че много я обича.

А после не остана време — къщата,

децата… Двамата все тичаха.

 

Животът труден — само дълг и грижи…

За децата блъскаха с надежда.

Дните неусетно тъй се нижеха

и времето не стигаше за нежности.

 

Децата отлетяха, без да забележат…

И останаха отново само двама.

Сърцето му омекна, сякаш се разнежи.

Но точно тогава най-страшното стана!…

 

Завинаги от него тя вече си отива.

След нея той крачи, останал без сила.

И мисли: цял живот до него беше жива,

ала не смогна да й каже

                колко му е мила!