Петър Бобев
Услужливата калинка

През пролетта Пенка посади в градината си една праскова. Посади я почти сама. Баща й стоеше отстрана и само й казваше какво да прави.

Минаха няколко месеца.

Пенка наглеждаше редовно дръвчето, поливаше го и прекопаваше почвата около него. Тя видя как то напъпи, как поникнаха нежните вейки и как се покриха с листа. Това изпълваше сърцето й с радост.

Но един ден тя откри, че дръвчето е почнало да отслабва. Листата му пожълтяха и се набръчкаха, а младите клонки изсъхнаха. Стана й мъчно. Защото го обичаше много. Нали го беше засадила със своите ръце! Нали се грижеше за него тъй нежно! Очите й се напълниха със сълзи. Тя го прегърна и попита:

— Мила прасковке, какво ти е?

Неочаквано дръвчето зашумя с листа и почна да шепне. Гласът му беше толкова тих, че никой друг освен Пенка не го чу. То каза:

— Аз страдам много. Погледни долната страна на листата ми, погледни младите ми вейки! Виждаш ли по тях черни трошички? Те са листни въшки. Забили са хоботчета в тялото ми, поклащат коремчета и изсмукват соковете ми. Те са дребни, но опасни, защото са много. Ще ме изсушат. Ако не ми помогнеш, може да умра.

Пенка запита бързо:

— Кажи какво да сторя?

Листата на прасковата притихнаха за малко и след това пак зашумяха:

— Помня своята майка, старата праскова. И по нея се бяха навъдили такива животинки. И тя залиня, щеше да умре. Тогава дойдоха на помощ калинките. Те я спасиха. Добро детенце, намери някоя калинка! Помоли я да ми помогне!

— Тръгвам веднага — рече Пенка и припна да търси калинката.

Тя вървя няколко часа. Измори се много. Взираше се във всяко листче и тревица. Вървеше и викаше:

— Калинке-малинке, къде си?

Седна да си почине под една круша. Почиваше си и от време на време пак се провикваше:

— Калинке-малинке, къде си?

Туп! Нещо лекичко кацна на пръста й. Калинката беше долетяла сама при нея. Тя сгъна тънките си крилца под червените лъскави плочици и запита:

— Какво искаш, момиченце?

— Моята праскова те моли да я спасиш от дребните зли насекоми, които изсмукват соковете й.

Калинката помисли малко, почеса с краче черната си главичка и отвърна:

— Сега съм заета. Работя на дървото, под което седиш. След като го почистя, ще дойда при вас. Ще доведа още много калинки. Затова ела тук утре сутринта с една кутийка. Сложи ни вътре, отнеси ни на твоята прасковка и ни пусни по листата й. До вечерта там няма да остане нито една буболечка. А сега си иди и бъди спокойна!

Със светнали очички Пенка изтича при фиданката си да й съобщи радостната вест. След това се прибра в къщи и заспа щастлива.

На другата сутрин тя стана рано и изтича при калинката. Намери я будна и готова за работа, заобиколена от много свои сестри. Пенка ги сложи внимателно в кутийката и — право при прасковката си. Там тя ги пусна. Калинките попълзяха по нагърчените листа и почнаха да гълтат лакомо черните трошички.

Пенка се улиса да ги гледа. Забрави да закуси, забрави да обядва. По едно време калинката подхвръкна и кацна на бялата й якичка.

— Дръвчето е очистено от пакостниците и затова ние си отиваме. Ако ти потрябваме, повикай ни пак! А сега, довиждане!

— Довиждане, калинке-малинке, благодаря ти много!

— Никога няма да забравя услугата ти — прошепна прасковата, усмихна се, раззелени се и пусна нови клонки и листа.

След няколко дни Пенка пак навести фиданката си. Погледна я и прехапа устни. Тя беше отново посърнала. По листата й пак се бяха разположили лакомите животинки.

Прасковата изплака:

— Мравките ги пренесоха на листата ми от други дървета. Те ги отглеждат така, както вие отглеждате овцете. Ядат сладкия сок, който се отделя от коремчетата им.

— Как мога да прогоня мравките?

— Майка ми растеше в градината на един добър стопанин. Той слагаше на дънера й поясче от хартия, намазана с лепило. То не позволяваше на никакво насекомо да пропълзи от земята към листата. Моля те, сложи и на мене такова поясче!

Пенка послуша дръвчето си. Постави му поясче, каквото то искаше. Мравките вече не можеха да разнасят вредните животинки.

След това повика калинката. Тя прилетя веднага с дружките си и почисти дървото. Свърши работата си и безшумно си отиде.

Прасковата се разхубави, облече се в зелена премяна и запя весело с листа.

На другата година тя роди три ароматни праскови, а на третата се отрупа с плод. Пенка покани приятелките си, обраха дървото и ядоха праскови до вечерта. Ядоха и пяха.

Листата на дръвчето им пригласяха тихичко.