Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1955 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Петър Бобев
Заглавие: Деца на слънцето
Издание: първо (не е указано)
Издател: Български писател
Град на издателя: София
Година на издаване: 1955
Тип: сборник; приказка
Националност: българска
Печатница: Печатница на Държавно военно издателство — София
Излязла от печат: 20.VI.1955 год.
Редактор: Ангел Каралийчев
Художествен редактор: Евгени Клинчаров
Технически редактор: Асен Михайлов
Художник: Люба Паликарова
Коректор: Веса Шопова; Ана Шарланджиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18744
История
- — Добавяне
През пролетта Пенка посади в градината си една праскова. Посади я почти сама. Баща й стоеше отстрана и само й казваше какво да прави.
Минаха няколко месеца.
Пенка наглеждаше редовно дръвчето, поливаше го и прекопаваше почвата около него. Тя видя как то напъпи, как поникнаха нежните вейки и как се покриха с листа. Това изпълваше сърцето й с радост.
Но един ден тя откри, че дръвчето е почнало да отслабва. Листата му пожълтяха и се набръчкаха, а младите клонки изсъхнаха. Стана й мъчно. Защото го обичаше много. Нали го беше засадила със своите ръце! Нали се грижеше за него тъй нежно! Очите й се напълниха със сълзи. Тя го прегърна и попита:
— Мила прасковке, какво ти е?
Неочаквано дръвчето зашумя с листа и почна да шепне. Гласът му беше толкова тих, че никой друг освен Пенка не го чу. То каза:
— Аз страдам много. Погледни долната страна на листата ми, погледни младите ми вейки! Виждаш ли по тях черни трошички? Те са листни въшки. Забили са хоботчета в тялото ми, поклащат коремчета и изсмукват соковете ми. Те са дребни, но опасни, защото са много. Ще ме изсушат. Ако не ми помогнеш, може да умра.
Пенка запита бързо:
— Кажи какво да сторя?
Листата на прасковата притихнаха за малко и след това пак зашумяха:
— Помня своята майка, старата праскова. И по нея се бяха навъдили такива животинки. И тя залиня, щеше да умре. Тогава дойдоха на помощ калинките. Те я спасиха. Добро детенце, намери някоя калинка! Помоли я да ми помогне!
— Тръгвам веднага — рече Пенка и припна да търси калинката.
Тя вървя няколко часа. Измори се много. Взираше се във всяко листче и тревица. Вървеше и викаше:
— Калинке-малинке, къде си?
Седна да си почине под една круша. Почиваше си и от време на време пак се провикваше:
— Калинке-малинке, къде си?
Туп! Нещо лекичко кацна на пръста й. Калинката беше долетяла сама при нея. Тя сгъна тънките си крилца под червените лъскави плочици и запита:
— Какво искаш, момиченце?
— Моята праскова те моли да я спасиш от дребните зли насекоми, които изсмукват соковете й.
Калинката помисли малко, почеса с краче черната си главичка и отвърна:
— Сега съм заета. Работя на дървото, под което седиш. След като го почистя, ще дойда при вас. Ще доведа още много калинки. Затова ела тук утре сутринта с една кутийка. Сложи ни вътре, отнеси ни на твоята прасковка и ни пусни по листата й. До вечерта там няма да остане нито една буболечка. А сега си иди и бъди спокойна!
Със светнали очички Пенка изтича при фиданката си да й съобщи радостната вест. След това се прибра в къщи и заспа щастлива.
На другата сутрин тя стана рано и изтича при калинката. Намери я будна и готова за работа, заобиколена от много свои сестри. Пенка ги сложи внимателно в кутийката и — право при прасковката си. Там тя ги пусна. Калинките попълзяха по нагърчените листа и почнаха да гълтат лакомо черните трошички.
Пенка се улиса да ги гледа. Забрави да закуси, забрави да обядва. По едно време калинката подхвръкна и кацна на бялата й якичка.
— Дръвчето е очистено от пакостниците и затова ние си отиваме. Ако ти потрябваме, повикай ни пак! А сега, довиждане!
— Довиждане, калинке-малинке, благодаря ти много!
— Никога няма да забравя услугата ти — прошепна прасковата, усмихна се, раззелени се и пусна нови клонки и листа.
След няколко дни Пенка пак навести фиданката си. Погледна я и прехапа устни. Тя беше отново посърнала. По листата й пак се бяха разположили лакомите животинки.
Прасковата изплака:
— Мравките ги пренесоха на листата ми от други дървета. Те ги отглеждат така, както вие отглеждате овцете. Ядат сладкия сок, който се отделя от коремчетата им.
— Как мога да прогоня мравките?
— Майка ми растеше в градината на един добър стопанин. Той слагаше на дънера й поясче от хартия, намазана с лепило. То не позволяваше на никакво насекомо да пропълзи от земята към листата. Моля те, сложи и на мене такова поясче!
Пенка послуша дръвчето си. Постави му поясче, каквото то искаше. Мравките вече не можеха да разнасят вредните животинки.
След това повика калинката. Тя прилетя веднага с дружките си и почисти дървото. Свърши работата си и безшумно си отиде.
Прасковата се разхубави, облече се в зелена премяна и запя весело с листа.
На другата година тя роди три ароматни праскови, а на третата се отрупа с плод. Пенка покани приятелките си, обраха дървото и ядоха праскови до вечерта. Ядоха и пяха.
Листата на дръвчето им пригласяха тихичко.