Ришар Ронье
Понякога и ангелът от пътя си ще свърне…

Понякога и ангелът от пътя си ще свърне.

Денят не е тъй вял,

прозореца разтварям,

в алеята ни шум, ни звук,

наслада времето разлива

и се разстилат върховете —

това е моят роден край.

 

Градината — затворена отново,

а корените й са в мен

и тъпчат крехкото пробуждане.

На крак е ангелът и носи светлината.

Ръце протягам аз,

те хвърлят сянка,

една звезда, останала и през деня да грее,

изчезва с него.

 

Падение необяснимо на надеждата

сред центъра на самотата.

И ангелът, пристигнал в този миг,

издигна ме извън самия мен

и ме остави наранен

сред сивотата на простора.

 

Макар че слънцето

клони на залез сред покоя,

едно дете играе зад плета

и неговият вик, промъкнал се през клоните,

изпълва пустошта и бъднините.