Жан-Пиер Вереген
В чест на Жорж Перек

Спомням си за Жорж Перек! Седяхме на един чин в отделенията, в началното квартално училище. Имахме едни и същи другарчета и еднакви читанки.

Спомням си за Рене, който тренираше гребане. Рене срещнал Ирма, някаква немирна гребкиня от канала. Рене доведе при нас Ирма. Ирма бе много кръшна и му кръшкаше. Рене бе уморен и се задоволяваше с мърморене.

Спомням си за Емил, който — разправят — имал пила. Пилата на Емил била с емайлирана дръжка. Емил пилел, точел нож — да заколи пиле. Ножът блестял оголен.

Спомням си за Том, който имаше питомен заек. Заекът взе, че хукна през глава по нанадолнището. А Анатол, не щеш ли, стреля и уцели заека. Том му беше дошъл дюшеш на Анатол; с Том, ах, с Том никой не е останал с празен стомах. Затова и заекът така замина — ставаше таман за тавата.

Спомням си за Одил, която бе ходила на лекар в понеделник на обед; бедната, майка й я дебнеше с лекарството. Одил заспа. Отдихът ли, лекът ли я бе ободрил, но Одил оздравя.

Спомням си за Арсений, който окопаваше растенията в събота. Събирал бе семена и сега сееше салати. Майка му на Арсений бе доволна. Нека зле ни е: ще имаме зеле и зелени пресни салати.

Спомням си аз и за Пол, който реши да използва лулата на баща си, недогоряла все още върху рояла. Пол изскочи навън, напълни я наполовина и я пална, но в миг си смени боята като поболял се, заповдига му се и повърна. Легна болен. Баща му беше страшно строг и напердаши палавия сополанко. Такиива ми ти работи с Пол.

Спомням си за Люк и как се излюпваше сутрин. Не е клюка, но клюмаше сънен, нахлузваше си панталона и пускаше водата да се мие. След това си слагаше нова ризка, но връзката връзваше после, преди да тръгне на училище. Майка му с кана горещо какао го подканяше да хапне. Препречваше му пътя с препечена филийка. Другарчето на Люк обаче вече го чакаше навън и той, махвайки с ръка на майка си, хукваше като луд към училището.

Спомням си за бебето, което бе взело от майка си банан. Ох, на баба бебока — бяха му дали шоко, то го локаше лакомо и си пускаше плюнката по лигавника. И нали го глезеха — бяха му дали бащиното бастунче. И то всичко бастиса — затича се и с тъпо тупуркане тупна на пода. Майка му начаса довтаса. Но то взе, че се изправи, не усети болка. Браво, бе, бебок!

Спомням си за другия Емил, който имаше муле. Емил, щом беше си наумил да излиза или трябваше някого да изпрати, натъкмяваше своя мил приятел. Измил го, вземаше дребния гребен и сресваше игриво гърба му, челото и най-вече гривата. И мулето беше готово. Емил отвързваше юлара му и го изкарваше от яхъра. Емил го яхваше, смушкваше го, мулето му с муле, дръпваше юздите и почваше ездата.

Спомням си за рождения ден на баща ми мама ни обеща да направи торта. Обра брашното и замаяна за малко да забрави за маята, но я сложи в таса и тестото взе да втасва. Бухна, бухна и бух — на масата. Но намесата на мама бе светкавична. Мама за малко да сгафи и с кафето, но свари да го свари с кеф. Какво сторихме с тортата ли? Скоро тате си дойде от учреждението: — тате, тате, честит рожден ден!

Спомням си за Паола, която имаше хубава пола. Паола веднъж беше поела към нашето училище. Паола ухилена се похвали с полата си на своята палава приятелка Жасмин. Какво да ги правиш — жени! Ето, това е положението. Паола никога не би изцапала или накапала с нещо своята пола.

Спомням си за хитрия номер на Гюстав. Магарето на Гюстав беше глупаво и голям инат. Откъдето и да минат, то спира и се запъва. Гюстав го оставя и чака. То хвърля къчове и реве ли реве. И на Гюстав му се доревава. И му хрумва добра идея. Иди я измисли такава. Връзва морков на една тояга. И му поднася моркова под носа. И магарето, макар инат, и на това отгоре глуповато, хуква; и насам и натам е готово да галопира, щом с нещо ще го гощава Гюстав. И нали си е гламаво, тутакси се впуска в тръс и тръска Гюстав и после хуква в галоп — галопира глупавото магаре. Гюстав веднага става бял като платно и се прилепва плътно към гърба му. Добре, че то разбира измамата и решава да спре.

Спомням си за Оноре, който ореше и садеше ранен зелен боб. Дребният боб набъбваше и почваше да пробожда почвата. Ха-ха-ха — хайде де, борбеният боб пръстта да не прободе!

Спомням си за Зенобий, който разхождаше малката Зоя. Градската градина и този ден беше претъпкана със сноби. Не зяпай разсеяно — казваше Зеннобий, — я виж по-живо този красавец. До бъзовия храст Зенобий набързо бе приклещил едно пъстро гущерче. Наистина красавец, макар и леко крастав — извика край храстите Зоя.

Спомням си за Максим, който отиде да гледа един боксов мач. Прииска му се да седне в луксозно такси. Не седнал още Максим, и таксито тутакси се понесе с максимална скорост. Пристигнаха много скоро. Максим беше първи в залата днес.

Спомням си, когато Рене го взеха запас. Беше запасал огромен колан, облякъл униформа с цвят каки и какво кепе имаше само и как се кипреше. Рене си дойде в отпуск. Майка му поиска да го поохрани, свари цяла кана кафе мока, беше изпекла торта и пица със сирене. Похапна си Рене.

Спомням си за Доминик, който отиде на пикник. Имаше музика и песни сред чудесна панорама: пам-па-рам-пам-пам… Танците се вихреха. Доминик видя една пищна тента — стрелбище. Някакъв комик кимаше и криеше своите мимики под пъстра маска. Доминик се захласна. Когато се окопити — пикникът беше към края си. Но нямаше никаква паника — тръгнаха си с неговата мънинка приятелка Моник.

Спомням си за Полидор, който беше късоглед. В средните класове Полидор парадираше със своя инат. И над всичко поставяше четенето — четеше Полидор и в коридорите, четеше до полуда, до полунощ. Късно се усети — чак когато стана късоглед. Късогледството се нарича още и миопия. Миопията ми я описа сам Полидор, който вече сричаше, с изричната забрана да чете.