Ален Ланс
Из „Двадесети век вкратце“

* * *

През юли шестдесет и девета в Берлин

на две крачки от стената на Хайнрих Хайне щрасе

тревата от Лаос те изстрелва на седмото небе

докато първият човек на екрана

подскача олекнал сред лунната прах

* * *

В края на лятото на седемдесет и шеста

улицата се проточва котката отваря око

слънцето снася яйце на леглото

тя се буди от тишината

* * *

Просветлените овошки

се нижат към гробищата

със своите патерици

 

В прохладната къща

думите се обагрят

в есенни цветове

* * *

Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта

Уялите се левичари

се тъпчат с черния хайвер

от сьомговите страници

на Фигаро

* * *

Април осемдесет и шеста

Каква лъчезарна пролет

Яхнал колелото си тананикаш

край люляковите огради във Франкфурт

По радиото говорят за Чернобил

* * *

През деветдесет и втора Арнфрид Астел каза

че да пишеш след Аушвиц

е все едно да пращаш пощенски картички

на убитите там

И техните сенки са тези които

ни казват какво да напишем

* * *

Буря ли се задава или пак ще е громол от

Все тая заплаха зад хълмовете оттатък

Този век неудачен ще накара да избухнат

и погребите пълни с последна надежда