Дьони Рош
Забрава и забавления

И аз, защо ли не избих аз тия там на моста,

дърдорковците, луди, доста ужасили се от тона

си неспокоен, който те, самите те държаха и с душа, каквато

е тяхната. Или не можете да си представите. Накрая…

С които губи апетит по-простия човек

между гърдите на… „Това обаче е една световна

жена. Световна — от най-хубавия свят.“

Те карат те да пиеш и да пушиш, те не знаят как

останките от забавления на тоя свят да си запазят.

Държим се за момента на страна, за да се свием в себе си.

И как се разтрепервам видя ли ви да треперите сама

пред мен, тъй зле маскирана, опряла гръб

о балюстрадите, към сто и петдесетгодишни.

Омекналите пръсти на дарителя, там, вляво,

не ви ли търсят, да ви срещнат на открито?

 

<…>

Прелюбопитен разговор: земите разорани

към дъщерята на народа на кантиките, и край

ухото ни, и карат ни ей тия думи да четем:

„При краля, наредил да бият, и лопатата

в земята спечена (земята да разрови) се

откриват прилики с това, което проличава

и в нас, в командите на нашто недоверие“.

Дошли сме тук и виждаме на пейката неща,

с чиято тежест колосът вдълбава своето

Владичество, прониква в спиртоварната за ром.

„Подобието“ на козата, дама на кипежа,

(която скача във…) оракулът потапя малко повече

и всеки ден прострял се над корала ми, разкъсващ своята

прекрасна кожа от разляна пяна, т.е. изкипяла,

не знае ни каква карета преминава,

ни на каква карета трябва аз да се кача.

Отвърнах: „… Действай. Аз ще наградя за техните заслуги

предците.“