Иван Вазов
Мила момне

Мила момне, спиш ли ти?

        Твойто сърце спи ли?

Знай ли вече да тупти…

        От любов гори ли?

 

Люби, люби!… Що стоиш?

        Младостта е скъпа,

днес е пролет, утре, виж,

        зимата настъпа.

 

Що е небе без звезди?

        Без дъх що е роза?

И моминските гърди

        без любов защо са?

 

Люби! Люби! Дор е май.

        Чуй, славеят пее!

Люби, охкай и мечтай!

        Животът спане е.

 

Любовта е златен сън,

        който мъчи, пали;

който е любил с огън,

        той само живял е!