Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Надежда Владимирова, Мартин Митов, Емигюл Османова (септември 1999)
- Допълнителна корекция
- Karel (2023)
- Източник
- Словото
Издание:
Автор: Иванъ Вазовъ
Заглавие: Гусла
Издател: Борисъ Вазовъ
Град на издателя: София
Година на издаване: 1927 (не е указана)
Тип: стихосбирка
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18398
История
- — Добавяне (от Словото)
- — Допълнителна корекция
I
Ранко станах днеска… Времето възхладно.
Тръпна, няма нищо, аз навикнах май.
Що да не привикна? Не се стои гладно,
грях е за челяка празен да се май.
Три месеца стаят как водица нося
из това градище… Ех! Намирам хляб;
кончето е здраво, не съм хром, ни сляп,
стар съм и отслабнал, но не ща да прося.
Ауу! Ауу![1]
II
От най-напред мъчно мене се стори
в меха да наливам вода от Марица.
Но какво да правя? Бог ме тъй дари,
челяк с труд се храни, челяк не е птица.
А видял съм ази и по-леки дни…
Но и туй е харно, да не хуля бога,
ще се трудя честно, па колкото мога,
додето прекарам тия старини.
Ауу! Ауу!
III
Трийсет годин бях аз прост книгопродавец,
книги вред разнасях и наука сях
(даже бях учител две години в Правец),
по селата учех, по черквите пях.
Към селените имах голямо желание,
продавах псалтири и рибний буквар,
малки календарчета давах им в дар,
само да обикнат българско писание.
Ауу! Ауу!
IV
А когато хващах аз по някой час
за работи стари да им проповядвам,
как ми те в устата зееха тогаз!
Аз не можех, право, да им се нарадвам.
А бях млад и ази, не усещах труд:
ходех, учех, сказвах редом по селата;
кат пристигнех нейде, викаха децата:
„Чичо, я попей ни!“ Станал бях прочут.
Ауу! Ауу!
V
Любеха ме много селените прости.
Кога си отхождах, викаха ми те:
„Чичо Гърде! Молим, пак ела на гости,
книга да тълкуваш на нашто дете!“
Много книги пръснах: молитви, житйета,
Езопови басни, буквари безчет,
Царственици[2] вехти и новий завет,
синтипи[3], историй за наште царета.
Ауу! Ауу!
VI
И жални историй четях им тогаз.
Но смеха по̀ любят: ази ги опитах.
Как се веселяха и смееха с глас,
за хитрий Бертолда[4] кога им зачитах.
Челяк да се смее, и то е добро,
а тоз Бертолд дявол истина е смешен:
еднъж кат показах образа му грешен,
сбра се да го гледа цялото хоро.
Ауу! Ауу!
VII
Пет години гних аз в турската тъмница.
Милетий[5] въз мене хвърли клевета,
жена ми от жалост умря с две дечица.
Оттогаз живея самси на света.
Ех, сполай на бога, аз един страдая,
честно си изкарвам залъка, що ям,
да се плача грях е, да прося не знам,
на света да ходя малко ми остая.
Ауу! Ауу!