Жак Дюпен
Между напуканите камъни

Усойнице, ти спътнице на гладните, с какво ли бързината на злините да сравня освен със съсъка на твоя бърз език. Без теб, стрелецо на възвишен химн, плодът без сенчица ще вехне в отчаяние безплодно. Ти единствена отричаш трепетите на пръстта, когато слънцето забива корен, за да си проправи път в скалата. И последната уплашена звезда като страдалец от листака в нас се взира. Исках да ти доверя най-съкровеното за мен, най-вятърничавото нещо: лястовицата се стрелка ниско, за да бъде оранта дълбока.