Клод Виже
Съдбата на поета

Ти винаги си някой друг,

ти, мълчаливецът, говорещ в мен самия.

Изтръгвам се понякога от унеса на твоята молитва

и сам, от твое име, пея аз с език изтръгнат от устата

на мъртвите. За тебе в мен, за тебе, който

отдавна вече

ме влага в гърлото на друг човек.

* * *

Кой свят да възхваляваме, език на загубата свидна?

Коя победа да накичим с пурпура на нашите руини?

В студеното небе плющи коравото пране на облаците,

високо над дома, от зимната вихрушка люшкан.

Ерусалимски ветрове, и вие виете и с громол слизате от планините

като препускащият ден, призван при нас да дойде.

Не бяхме често радостни — и все пак над земята

сияе празнична зора.