Пиер Торей
Траурът на пчелите

Рояк забулен в траур!

Сред непрестанното жужене на искрите на бръшляна

проблясва

лишеният и от наследство спомен за боговете преди нас.

И ето ни от днес нататък равни в своя ръст.

 

И тази крута свобода която ни сдобрява —

не знае тя какво е избор,

а само краткия проблясък на смъртта позната.

 

И ние те приветстваме кърмилнице, о, майко маточина,

благоуханна сянка, сянка неусетна,

на свечеряване.

 

Издебнато засмяно детство,

ключът от мълния за тия небеса.