Фредерик-Жак Тампл
Безкраен лов

На Бриджит

По вените корави на земята

приижда Бог

с нозе превърнати на корени

сред камъни и хумус

към яките бедра и слабините влажни

и нежни

тревясалото устие на солница

и не от небесата иде

от девствените небеса

където той не властва

 

На одър от ръждиви желъди

го съзерцавам

през порите на унеса

и ме пленява тоя мирис див

излъхван от самото му бездънно

присъствие

 

Надигнал ръст сред дивия овес

аз втурвам се да го преследвам

изконния див бик

настръхнал цял от бойни копия

с изцъклено око ме кани той на тоя

безкраен лов