Пиер Еманюел
Самотните разбират лудите

* * *

Нищожна капчица любов в кръвта

и зрънце истина в душата

му стигат на врабеца за да преживее

един ужасен декемврийски ден

 

Кажи нима са нещо повече

и най-големите светци?

* * *

Защо зелена вечността е?

О скръбна о неизразима

измачкана отново папрат…

И който още не е чул как викат

наболите листа по клоните

не знае вечността какво е.

* * *

О Нощ

вкусът на хляба върху моя

език и свежата прохлада на забравата по мойто тяло

и непресъхващия извор сред покоя

в самия мен и всяка вечер изгревът на мойта Смърт

Защо да те възпявам

защо да ти се моля

щом цялата

в една сълза си се побрала

О Нощ