Гийвик
В Карнак, в уханието на земята…

В Карнак, в уханието на земята има нещо

неузнаваемо.

 

Това е може би дъхът на пръст,

но вече минал

по стъпките на геометрията,

където вятърът, солта и слънцето,

и йодът, и изровените кости, изворът

бълбукащ, мъртвите черупчици, тревата и торта

прогизнала,

подрумчето, напеченият камък и отломките,

все още влажното пране, катрана по гемиите,

оборите, варосаните зидове, смоковниците,

износените дрехи, думите на хората,

отново вятърът, солта и слънцето,

посраменият хумус, водораслите изсъхнали

и заедно, и поотделно

воюват с времето далечно на менхирите,

да бъде всичко с точни измерения.