Гийвик
Тази вечер блатото все още…

Тази вечер блатото все още

не е скочило да се опълчи

на връхлитащия вятър.

Стаите са ледено излъскани

като люспести шарани. Страх,

страх витае из раззинатите коридори.

 

Блатото ще дойде

до стъклата чак

с олигавена тръстика, с попови лъжички.

 

Има някой

там във вятъра.

И ръката му си отмъщава

на стените и дърветата.

 

Що тела човешки, непрестанно мачкани,

плувнали в студена пот тела:

нещо повече — тела, терзани

от страха, от студовете

и от бъдещето.

 

И ако самото блато се надигне, похотливо,

аз не виждам за какво ни е

нашето спокойствие;

и ръцете ни, с които милваме жените,

знаят как да ги докосват и коремите им да пронизват.

 

Все така строим,

побеждаваме страха. И от нощта

правим ден и нощта по-нежен —

 

и единствената ни потребност тук е

да докосваме плътта.