Андре Френо
Парижката комуна

Тук Франция лежи, когато е на крак — тя пее.

Варлен и Жана д’Арк. Ще трябва тая пръст да рием —

под грубия паваж родината е още жива.

Комуната — страна прекрасна! Там пламти кръвта ми,

кръвта, която пак ще избуи изпод паважа.

Все още виждам как народът весело танцува

под залеза щастлив на двадесет и осми май

и бърз акордеон зове живота жив към радост.

Това е доблестта на простия народ под стяга,

задъхано сърце, сърце, което бие още

след нощите на сеч… И бие то от жал по тия,

които и до днес ликуват, плачат под паважа.