Иван Давидков
3апей ми

Запей ми, тъй както ти само умееш,

за Корфу, за острова с белите рози,

а аз ще полегна на топлия пясък,

тъй както рибарите лягат по пладне,

когато се мята из празните мрежи

единствена риба — егейският вятър.

 

                Хванете се през раменете, кипариси,

                до пояс се навеждайте и ме обгръщайте

                с венеца син на вашето хоро —

                така вълните по брега танцуват,

                когато идват тайна в бездната да отнесат.

 

Аз мислех, че корен ще пусна в скалите

на Корфу, на острова с белите рози,

а ето ме — празна черупка от мида,

с която вълната сега си играе

и заедно с нея понася, отнася

егейският залез, в седефа огледан.

 

                Дръпнете се от тоя бряг самотен, кипариси,

                пуснете ме сега сред вас да мина

                с венеца син на вашето хоро

                на челото. И нека бездната над мене ви превърне

                в сълзи зелени по небесните клепачи.