Иван Давидков
Сажда

Изчезналият вчера влак отново се завръща —

ти свирката му чуваш, ала друг е вече той

и други пътници се вглеждат в трепкащия зной,

и друг петел пламти над мярналата се до моста къща.

 

Ветрилото си перлено затварят и изчезват непознатите земи.

Това, което дълго чакаше, е чуждо — вече взето.

Ти вчера стиснал беше в прегръдките си раменете сини на морето,

а днеска само с ризата си в спомена ти то шуми.

 

С подправени монети ни заплаща за измамите съдбата.

Един седи спокойно във вагона. Друг се мята

в безсъница — като вълна от бряг на бряг.

 

И оня, който е останал на перона,

и оня, който своята химера гони,

изчезва в нечий поглед — сажда от дима на сатанински влак.

юли 1989