Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Приказки на съветските народи
Безстрашният юнак - Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Приказки на съветските народи
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1975
Тип: сборник; приказка
Печатница: ДП Балкан, София
Излязла от печат: 30.XII.1975 г.
Редактор: Иван Кръстев; Радка Александрова
Художествен редактор: Атанас Пацев
Технически редактор: Петър Янев
Рецензент: Николай Зидаров
Художник на илюстрациите: Мира Йовчева
Коректор: Димка Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17588
История
- — Добавяне
Близо до Киев се появил един змей. Той събирал от народа тежък данък: от всяка къща по една хубава девойка. Вземал девойката и я изяждал.
Дошъл ред и на царската дъщеря да иде при змея. Змеят сграбчил княгинята и я повлякъл към бърлогата си, но не я изял. Тя била хубавица и той я взел за жена. Когато змеят отивал по работа, затрупвал княгинята с дървета, за да не избяга. А княгинята имала кученце, то се навъртало край нея. Щом напише княгинята записка до баща си и майка си и я върже за шията му, то дотърчавало, където трябва — дори и отговор донасяло.
Веднъж царят и царицата писали на княгинята: „Узнай кой е по-силен от змея?“ Княгинята станала по-любезна със своя змей, почнала да го подпитва кой е по-силен от него. Той дълго мълчал, но веднъж се излъгал и рекъл, че в град Киев живее Никита Кожемяка — той бил по-силен от него. Като чула това, княгинята писала на баща си: „Намерете в град Киев Никита Кожемяка и го проводете да ме освободи от робията“.
Царят получил тая вест, издирил Никита Кожемяка и сам отишъл да го помоли да освободи земята му от лютия змей и да отърве княгинята. В това време Никита обработвал кожи, в ръцете си държал дванадесет парчета. Като видял, че при него е дошъл самият цар, той изтръпнал от страх, ръцете му се разтреперали и накъсали дванадесетте кожи. Но колкото царят и царицата да молели Кожемяка, той не искал да иде срещу змея. Тогава намислили да съберат пет хиляди невръстни деца и да ги накарат те да се помолят на Кожемяка. Невръстните дечица отишли при Никита и захванали да го молят със сълзи на очи да отиде срещу змея. Като слушал молбите им и Никита Кожемяка се просълзил. Взел триста пуда кълчища, насмолил ги със смола, целият се омотал, за да не го изяде змеят, и тръгнал срещу него.
Приближил се до бърлогата на змея, а змеят се затворил и не посмял да излезе срещу Никита.
— Или излез на широкото поле, или ще направя бърлогата ти на пух и прах! — казал Кожемяка и почнал да троши вратата.
Като видял, че няма да се отърве, змеят излязъл срещу него на широкото поле. Бил се, що се бил Никита Кожемяка със змея и го повалил. Тогава змеят почнал да го моли:
— Не ме убивай, Никита Кожемяка! На тоя свят няма по-силни от нас двамата. Хайде да си разделим цялата земя, целия свят по равно: ти ще живееш в едната половина, а пък аз — в другата.
— Бива — рекъл Никита, — но трябва да се прокара межда.
Никита направил едно рало, триста пуда тежко. Впрегнал в него змея и изорал бразда от Киев до Каспийско море.
— Така — рекъл змеят, — сега разделихме цялата земя.
— Земята разделихме — продумал Никита, — сега пък хайде да разделим морето, иначе може да кажеш, че вземам твоята вода.
Змеят отишъл по средата на морето. Тогава Никита Кожемяка го блъснал и удавил.
Браздата и сега се вижда. Тя е висока два човешки боя. До нея орат, но не я докосват. А който не знае каква е тая бразда, нарича я вал.
Като извършил това свято дело, Никита Кожемяка не взел за труда си нищо и отишъл отново да обработва кожи.