Никита Кожемяка (Руска приказка [Преразказал Ангел Каралийчев])

Близо до Киев се появил един змей. Той събирал от народа тежък данък: от всяка къща по една хубава девойка. Вземал девойката и я изяждал.

Дошъл ред и на царската дъщеря да иде при змея. Змеят сграбчил княгинята и я повлякъл към бърлогата си, но не я изял. Тя била хубавица и той я взел за жена. Когато змеят отивал по работа, затрупвал княгинята с дървета, за да не избяга. А княгинята имала кученце, то се навъртало край нея. Щом напише княгинята записка до баща си и майка си и я върже за шията му, то дотърчавало, където трябва — дори и отговор донасяло.

Веднъж царят и царицата писали на княгинята: „Узнай кой е по-силен от змея?“ Княгинята станала по-любезна със своя змей, почнала да го подпитва кой е по-силен от него. Той дълго мълчал, но веднъж се излъгал и рекъл, че в град Киев живее Никита Кожемяка — той бил по-силен от него. Като чула това, княгинята писала на баща си: „Намерете в град Киев Никита Кожемяка и го проводете да ме освободи от робията“.

Царят получил тая вест, издирил Никита Кожемяка и сам отишъл да го помоли да освободи земята му от лютия змей и да отърве княгинята. В това време Никита обработвал кожи, в ръцете си държал дванадесет парчета. Като видял, че при него е дошъл самият цар, той изтръпнал от страх, ръцете му се разтреперали и накъсали дванадесетте кожи. Но колкото царят и царицата да молели Кожемяка, той не искал да иде срещу змея. Тогава намислили да съберат пет хиляди невръстни деца и да ги накарат те да се помолят на Кожемяка. Невръстните дечица отишли при Никита и захванали да го молят със сълзи на очи да отиде срещу змея. Като слушал молбите им и Никита Кожемяка се просълзил. Взел триста пуда кълчища, насмолил ги със смола, целият се омотал, за да не го изяде змеят, и тръгнал срещу него.

Приближил се до бърлогата на змея, а змеят се затворил и не посмял да излезе срещу Никита.

— Или излез на широкото поле, или ще направя бърлогата ти на пух и прах! — казал Кожемяка и почнал да троши вратата.

Като видял, че няма да се отърве, змеят излязъл срещу него на широкото поле. Бил се, що се бил Никита Кожемяка със змея и го повалил. Тогава змеят почнал да го моли:

— Не ме убивай, Никита Кожемяка! На тоя свят няма по-силни от нас двамата. Хайде да си разделим цялата земя, целия свят по равно: ти ще живееш в едната половина, а пък аз — в другата.

— Бива — рекъл Никита, — но трябва да се прокара межда.

Никита направил едно рало, триста пуда тежко. Впрегнал в него змея и изорал бразда от Киев до Каспийско море.

— Така — рекъл змеят, — сега разделихме цялата земя.

— Земята разделихме — продумал Никита, — сега пък хайде да разделим морето, иначе може да кажеш, че вземам твоята вода.

Змеят отишъл по средата на морето. Тогава Никита Кожемяка го блъснал и удавил.

Браздата и сега се вижда. Тя е висока два човешки боя. До нея орат, но не я докосват. А който не знае каква е тая бразда, нарича я вал.

Като извършил това свято дело, Никита Кожемяка не взел за труда си нищо и отишъл отново да обработва кожи.