Краденото не насища (Белоруска приказка [Преразказал Ангел Каралийчев])

Дядо Иван имаше двама сина. Когато поотраснаха, бащата им рече:

— Момчета, вече е време да се заловите за някоя полезна работа! Кой от вас ще започне пръв?

Но дядовите Иванови синове мълчаха, защото не знаеха за каква полезна работа да се заловят.

— Хайде да тръгнем между хората и да погледаме кой какво се е заловил да върши. Тогава ще решим и ние какво да правим. Съгласни ли сте?

— Съгласни! — отвърнаха синовете. Стегнаха се и тръгнаха и тримата на път.

Най-напред влязоха в едно село. Минаха край една ковачница. Там завариха стария ковач, който тъкмо беше приготвил лемежа за клепане. По-големият дядо Иванов син се наведе, хвана лемежа с десницата си и започна да го клепи. Разгорещи се, защото работата в ковачницата му се понрави много. Тръгнаха по-нататък, озърнаха се и видяха, че там няма никаква ковачница.

— Ех, защо и тук няма ковачница! — каза с въздишка големият син.

— Защо? — попита бащата.

— Защото ковашката работа много ми хареса.

Бащата се зарадва на тези думи и рече:

— Хубаво ще бъде, ако ти станеш ковач на туй село!

И той се залови, построи една хубава ковачница и в нея остави големия си син. Синът започна с усърдие да върши всичката ковашка работа на селяните. Те му се радваха, хвалеха го и сам той беше много доволен от работата си.

Дядо Иван тръгна по-нататък с по-малкия свой син. Дълго ходиха насам-натам.

По едно време минаха край една ливада, в която пасеше вол. Селото беше някъде далеко, а наблизо не се виждаше жива душа. Младият човек беше много гладен и рече на баща си:

— Защо, тате, наместо да търся друг полезен занаят, не се заловя с кражба на волове. Всеки ден ще имаме месо за ядене, а работата е много лека. Да откраднеш, някое добиче — нищо и никаква работа!

— Защо не — отвърна бащата, — стига да не се боиш, когато посегнеш. Опитай се да откраднеш хей този вол! — рече бащата и показа към добичето, което кротко пасеше в ливадата; докато ти откраднеш вола, аз ще отида на гости при един мой познайник. Може ли?

— Бива — рече синът. — През туй време аз ще си свърша работата и ще откарам откраднатия вол!

Синът прибра вола от ливадата и го подкара към къщи. Той шибаше бързо добичето и все се озърташе като вълк — гледаше дали някой не тича подире му да го настигне. Прилоша му и краката му се подкосиха, додето излезе от гората. Най-сетне дядо Иван се показа и двамата тръгнаха към тяхното село.

Като се прибраха в къщи, заклаха вола и му одраха кожата. Част от месото сложиха в една голяма тенджера и я отнесоха на огнището. В туй време дядо Иван се обърна към сина си с такива думи:

— Хайде, синко, да си премерим шиите, за да проверим кой от двамата ще напълнее след изяждането на вола и кой ще отслабне.

С една връвчица дядо Иван премери своята шия и завърза едно възелче. Премери и шията на сина си и завърза друго възелче. Тогава двамата се разположиха край масата пред сварения вол. Бащата започна да яде спокойно, а синът час по час се обръщаше към вратата и гледаше дали някой не е дошъл за откраднатия вол. Обади ли се глас на куче или някой мине край къщата, синът грабваше месото и се скриваше в килера.

Тъй преминаха няколко дни, докато най-сетне месото от крадения вол беше изядено. Тогава дядо Иван рече:

— Хайде сега отново да си премерим шиите, за да проверим кой от двамата е напълнял и кой отслабнал.

Премериха си шиите. Дядо Ивановата шия беше станала два пъти по-дебела, а шията на сина му — съвсем изтъняла.

Синът запита учудено:

— Защо, бе тате, ти си напълнял, а пък аз съм отслабнал? Нали заедно изядохме вола, който докарахме?

— Заедно го изядохме — отвърна дядо Иван, — но додето аз ядех спокойно, ти се боеше и трепереше от страх да не пристигне стопанинът и ти върже ръцете като на крадец.

— А ти, тате, как можа да ядеш спокойно от крадения вол?

— Волът не беше краден. Аз го купих от моя приятел и му го заплатих, когато се отбих при него. И през цялото време, додето ти боязливо се озърташе, аз спокойно си ядех, защото знаех, че няма никаква кражба и че никой не ме търси за стореното зло. А ти трепереше от страх. Нека треперенето ти служи за поука, за да не посягаш никога на чужд имот! Запомни, че краденото нещо не насища.